Орсън Кард - Ксеноцид

Боговете, разбира се, не й бяха казвали нищо такова, но Цинджао се усмихна:

— Защо не ти е минало през ума, че боговете искат да сме приятелки?

Удивена, Сиванму плесна с ръце и се изсмя нервно. Цинджао хвана ръцете й. Трепереха. Значи Сиванму не беше толкова смела, колкото искаше да изглежда.

Сиванму погледна ръцете си и Цинджао проследи погледа й. Бяха покрити с кал, сега засъхнала, защото бяха стояли прекалено дълго извън водата.

— Толкова сме мръсни — отбеляза Сиванму.

Цинджао отдавна се бе научила да не обръща внимание на нечистотата от богоугодния труд, от която не се изискваше самопречистване.

— Моите ръце са много по-мръсни — рече тя. — Ела при мен, когато приключим с богоугодния труд за днес. Ще разкажа за плана ни на баща ми и той ще реши дали можеш да бъдеш моя доверена прислужница.

Сиванму посърна. Цинджао бе доволна, че може толкова лесно да чете по лицето й.

— Какво има? — попита тя.

— Бащите винаги решават всичко — отвърна Сиванму. Цинджао кимна, почуди се защо й е на Сиванму да казва нещо толкова очевидно.

— Това е основата на мъдростта — отвърна тя. — Освен това майка ми е мъртва.

Богоугодният труд винаги приключваше в ранния следобед. Официалната причина беше да могат хората, които живеят далеч от нивите, да се върнат по домовете си. Всъщност това позволяваше на работниците да организират традиционна почерпка в края на всеки работен ден. Тъй като пропускаха следобедната дрямка, след извършването на богоугоден труд много хора се чувстваха, сякаш не са спали цяла нощ. Други ставаха лениви или раздразнителни. Всичко това служеше за повод да пийнат и хапнат с приятели, след което повечето си лягаха рано, за да компенсират изгубения сън и да се възстановят от тежката физическа работа.

Цинджао бе от тези, които ставаха кисели; Сиванму — очевидно от онези, на които им се приспиваше. А може би просто проблемът с изчезването на Лузитанската флотилия измъчваше ума на Цинджао, докато Сиванму се чувстваше спокойна, че е приета за доверена прислужница на една богоизбрана. Цинджао помогна на своята прислужница да се подготви за официалното си назначение в дома на Хан — да се изкъпе, да й бъдат взети отпечатъци от пръстите, да мине през проверка от службата за сигурност, — докато накрая й омръзна да слуша постоянното дърдорене на Сиванму и се оттегли.

Докато се качваше към стаята си, дочу Сиванму да пита разтревожено:

— Да не ядосах с нещо новата си господарка? Джу Кунмей, телохранителят, отговори:

— Богоизбраните чуват и други гласове освен нашите, дребосъче.

Какъв мил отговор. Цинджао често се възхищаваше на добротата и внимателното отношение на онези, които баща й наемаше на работа. Питаше се дали и тя е избрала толкова разумно първата си служителка.

Още щом си зададе този въпрос, тя почувства, че е постъпила неправилно, задето е взела това решение толкова прибързано и без да се посъветва преди това с баща си. Без съмнение Сиванму щеше да се окаже напълно неподходяща за тази работа и баща й щеше да я упреква за глупостта й.

Самата мисъл за упреците на баща й моментално й докара неодобрението на боговете. Цинджао се почувства нечиста. Тя се втурна в стаята си и затвори вратата. Каква ирония — да може да мисли безнаказано за безсмислеността на ритуалите за самопречистване, за празнотата на вярата в боговете, а в същото време едно-единствено съмнение в обичта на баща й или в правотата на Междузвездния конгрес й донасяше моментално наказание.

Обикновено тя можеше да издържи половин час, час, дори повече, преди да се подчини на нуждата от самопречистване. Днес обаче тази нужда бе неустоима. Сам по себе си ритуалът имаше смисъл, имаше определена последователност, начало и край, правила. Не като проблема с Лузитанската флотилия.

Тя коленичи и нарочно избра най-тънката жилка върху най-бледата дъска, която видя. Това наказание щеше да е сурово; може би така боговете щяха да я сметнат за достатъчно чиста, за да й покажат отговора на задачата, поставена от баща й. Половин час й бе нужен, за да стигне до другия край на стаята, защото тя все изгубваше ивицата и всеки път се налагаше да започне отначало.

Най-накрая, изтощена от богоугодния труд, с очи, уморени от проследяването на дървесинната жилка, тя умираше за сън, но въпреки това седна на пода пред компютъра си и извика обобщението на досегашната си работа. След като прегледа и отхвърли всички безполезни и абсурдни теории, натрупани при изследването, Цинджао се спря на три възможности. Първо, че изчезването на флотилията е причинено от някакво природно събитие, което просто още не е засечено от астрономите. Второ, че прекъсването на ансибалната връзка е резултат или от саботаж, или от командно решение в самата флотилия. Трето, че прекъсването на връзката е причинено от някаква планетно базирана конспирация.