Орсън Кард - Ксеноцид

— Животът на прислужница сигурно е тежък — каза Цинджао. — Радвам се за теб, че още не са те взели на работа.

— Родителите ми чакат с надеждата да стана красива жена. Тогава може да ми намерят място с по-голяма заплата. Може би телохранителят на някой богаташ ще поиска да се ожени за мен; може би някоя богата дама ще ме поиска за доверена прислужница.

— Ти вече си красива.

Сиванму вдигна рамене:

— Приятелката ми Фанлю вече работи като прислужница.

Казва, че по-грозните получавали по-тежки задачи, но мъжете не ги закачали. Грозните са свободни да се отдадат на мислите си. Не се налага да се подмазват на господарките си.

Цинджао се замисли за прислужниците на баща си. Знаеше, че баща й никога не е закачал никоя от жените в домакинството. И на никого не се налагаше да и се подмазва.

— У нас е друго — каза тя.

— Само че аз не работя у вас.

Изведнъж всичко й стана ясно. Сиванму не я беше заговорила случайно. Беше се обърнала към нея с надеждата да бъде наета за прислужница в къщата на богоизбрана господарка Защото всички в града не спираха да говорят за богоизбрано то момиче Хан Цинджао, която вече е получила първата задача в живота си на възрастен човек — и как още няма нито съпруг, нито доверена прислужница. Сиванму вероятно се беше включила в същата група за извършване на богоугоден труд за да има възможност да завърже точно такъв разговор.

Отначало Цинджао се ядоса. След това си помисли: „Защо да не го прави? Най-лошото, което може да й се случи, е да се досетя какво е намислила и да не я наема. Така положението й няма да стане по-неприятно. А ако не се досетя какво е замислила и я харесам и взема на работа, тя ще стане доверена прислужница на една богоизбрана господарка. Ако бях на нейното място, нямаше ли да сторя същото?“

— Мислиш ли, че можеш да ме заблудиш? — попита Цинджао. — Мислиш ли, че не знам, че искаш да те наема като моя доверена прислужница?

Сиванму се смути, изглеждаше ядосана и уплашена. Но прояви разум и запази мълчание.

— Защо не дадеш воля на гнева си? — поинтересува се Цинджао. — Защо не отречеш, че ме заговори само за да те взема на работа?

— Защото е вярно. Оставям те на мира.

Това се надяваше да чуе Цинджао — честен отговор. Тя нямаше намерение да отпраща Сиванму.

— Каква част от онова, което ми каза, е вярно? За това, че искаш добро образование? За това, че искаш нещо по-добро от работа като прислужница?

— Всичко — отвърна Сиванму и в гласа й прозвуча искреност. — Но какво означава това за теб? Ти носиш „ужасното“ бреме на боговете.

Сиванму изговори последните думи с такъв презрителен сарказъм, че Цинджао едва не се изсмя на глас; но сдържа смеха си. Нямаше смисъл да дразни Сиванму допълнително.

— Сиванму, дъщеря на сърцето на Майката — Повелителка на Запада, аз ще те назнача за моя доверена прислужница, но при следните условия. Първо, ще се съгласиш да съм твоя учителка и ще учиш старателно всичко, което ти преподавам. Второ, ще говориш с мен като с равна и никога няма да ми се кланяш и да ме наричаш „богоизбрана“. Трето…

— Как можеш да искаш това от мен? — прекъсна я Сиванму. Ако не се отнасям с уважение към теб, другите ще сметнат, че съм недостойна! Това ще донесе нещастие и на двете ни!

— Разбира се, че ще показваш уважението си пред другите. Когато сме сами обаче, ще се държим като равни, иначе ще те отпратя.

— А третото условие?

— Няма да казваш на никого и една-единствена думичка от онова, което сме си говорили.

Сиванму не скри раздразнението си:

— Доверените прислужници никога не издават тайните на господарите си. От малки ни учат на това.

— Учат ви, за да знаете, че не бива да издавате. Само че ако искаш да издадеш нещо, винаги можеш да заобиколиш бариерата. Освен това винаги ще се намерят такива, които ще опитат да те накарат да говориш.

Цинджао се замисли за баща си, за всички тайни на Конгреса, които пазеше. Той не ги издаваше на никого; на никого не говореше за тях освен понякога на Цинджао. Ако Сиванму се окажеше достойна за доверието й, Цинджао също щеше да има с кого да споделя. Никога нямаше да остане толкова самотна като баща си.

— Не разбираш ли? — попита тя. — Другите ще си мислят, че те наемам за доверена прислужница. Ние с теб обаче ще знаем, че ти си моя ученичка, а аз всъщност искам да те направя своя приятелка.

Сиванму я изгледа озадачено:

— Защо го правиш, след като боговете вече са ти казали как съм подкупила бригадира, за да ме пусне да работя в една група с теб и да не ни прекъсва, докато разговаряме?