Орсън Кард - Ксеноцид

— Ти не си и наполовина толкова непредубеден, колкото ти се иска да се мислиш.

С тези думи тя се промъкна покрай него и влезе през портата в Милагре.

Ендър се приближи до Човек.

— Какво ти каза тя, Човек? Каза ли ти, че по-скоро ще умра, но няма да позволя на никого да унищожи Десколадата, ако това ще навреди на теб и народа ти?

Разбира се, Човек не можеше да му отговори веднага, защото Ендър нямаше намерение да започне да барабани по ствола му с говорещите пръчки; ако го направи, мъжките пекениноси щяха да го чуят и да притичат. Между пекениносите и дърветата-бащи не можеше да има разговори на четири очи. Ако дървото-баща искаше да говори насаме с някого, то можеше да контактува мълчаливо с някое друго дърво; разговаряха пряко в съзнанието си, както Царицата на кошера говореше с бъгерите, служещи й като очи и уши, ръце и крака. „Да бях част от тази комуникационна мрежа! — помисли си Ендър. Моментална реч, състояща се от чиста мисъл, която може да се предава навсякъде из вселената.“

Все пак той трябваше да каже нещо, за да опровергае онова, което Куара можеше да е наговорила.

— Човек, ние правим всичко, за да спасим едновременно и хората, и пекениносите. Ще опитаме да спасим и вируса, ако е възможно. Ела и Новиня са много способни. Куара и Грего също. Засега, моля те, довери ни се и не казвай нищо на никого. Моля те. Ако човеците и пекениносите научат за опасността, преди да сме готови да я ограничим, резултатът ще е жесток и катастрофален.

Нямаше какво повече да каже. Ендър се върна на опитното поле. Преди да падне нощта, двамата с Плантър завършиха измерванията, след това изгориха цялото поле. Нито една макромолекула не оцеля в границите на молекулно деструктуриращата бариера. Те направиха всичко, за да се уверят, че каквото и да са научили вирусите от насаждението, ще бъде забравено.

Това, което не можеха да сторят, бе да премахнат вирусите, включени в собствените им клетки. Ами ако Куара беше права? Ако вирусите в границите на бариерата бяха успели да „кажат“ на онези в организма на Плантър и Ендър какво са научили от новия сорт картофи? За защитните механизми, конто Ела и Новиня бяха опитали да изградят в растението? За начина, по който тези вируси са успели да преодолеят тази бариера?

Ако Десколадата наистина беше интелигентно същество, с език за общуване, чрез който да предава информация от един индивид на много други, как тогава можеше Ендър — или кой да е друг — да се надява, че ще победят? В крайна сметка можеше да се окаже, че Десколадата е по-лесно адаптиращият се вид, по-способен да завзема светове и да елиминира съперници, по-силен от човеците, от прасенцата, от бъгерите и от кой да е друг жив организъм на кой да е обитаем свят. С такива мисли си легна Ендър тази нощ, не престанаха да го мъчат дори докато се любеше с Новиня. После понечи да й се извини, но осъзна колко е безсмислено. Защо да увеличава тревогите й, като прибавя и своите?

Човек изслуша Ендър, но не можеше да приеме онова, което той го молеше. Да мълчи ли? Не и когато човеците създаваха нови вируси, които можеха да променят жизнения цикъл на пекениносите. О, Човек нямаше да каже на незрелите мъжки и женски. Можеше обаче — трябваше — да съобщи новината на всички дървета-бащи из цяла Лузитания. Те имаха право да знаят какво става и да решат как трябва да се действа.

Преди мръкване всяко дърво-баща знаеше онова, което бе известно на Човек: плановете на човеците и неговото мнение за това, доколко може да им се има доверие. Повечето бяха съгласни с него — засега да оставят човеците да продължават с изследванията. Междувременно обаче те щяха да ги наблюдават внимателно и да се готвят за времето, което можеше да настъпи (макар че се надяваха това да не стане), когато човеци и пекениноси влязат във война.

„Ние не можем да се надяваме, че ще победим, но преди да, ни унищожат, може да намерим начин някои от нас да избягат“ — решиха те.

И така преди разсъмване вече се бяха уговорили с Царицата на кошера, единствения източник на напреднали технологии на Лузитания, независим от човеците. До мръкване на следващия ден работата по строежа на космически кораб за бягство-от Лузитания вече беше започнала.

— Вярно ли е, че в миналото, когато сте изпратили корабите си, за да населите други светове, сте можели винаги да разговаряте едни с други, сякаш се намирате в една и съща гора?

— Предполагаме, че така изглежда от ваша гледна точка. Когато новите дървета-бащи пораснат, ще останат свързани с вас. Филотичните връзки не се влияят от разстоянието.