Орсън Кард - Ксеноцид

— Това е много интересно — намеси се Грего, — но не е наука. Може да има безброй логични обяснения за тези „стрелички“ и за хаотичното им свързване и отделяне…

— Не е хаотично!

— Това не е никакъв език — отсече Грего.

Ендър престана да следи спора, защото Джейн му шепнеше от кристала в ухото му. Напоследък му говореше доста по-рядко, отколкото преди. Той се заслуша внимателно.

— Тя е надушила нещо — шепнеше Джейн. — Прегледах резултатите от изследването й; тук има нещо, което не може да се наблюдава при никое друго субклетъчно същество. Проведох много различни анализи на данните и колкото повече симулирам и изследвам това особено поведение на Десколадата, толкова по-малко ми прилича то на обмен на информация и толкова повече започва да ми напомня за разумно общуване. В момента не можем да изключим възможността то да е волева реакция.

Когато Ендър отново насочи вниманието си към спорещите, говореше Грего:

— Защо трябва да превръщаме всичко, за което още не сме намерили обяснение, в мистични брътвежи? „Открих нова форма на живот! Открих нова форма на живот!“

— Стига! — изкрещя Куара.

— Този спор излиза от контрол — намеси се Новиня. — Грего, опитай да се придържащ към разумните аргументи.

— Трудно е, след като всичко е толкова неразумно. Къде се е чуло и видяло микробиолог да се влюби в някаква си молекула?

— Стига! — повиши глас Новиня. — Куара е толкова учен, колкото си и ти, и…

— Беше учен — промърмори Грего.

— И — ако бъдеш така любезен да си затвориш устата, за да ме чуеш — има право да бъде изслушана.

Новиня беше бясна, но Грего явно не се трогваше.

— Би трябвало да си разбрал вече, Грего, че някои идеи може да ни се струват абсурдни, но след като бъдат развити, могат да доведат до коренни промени на виждането ни за света.

— Наистина ли мислиш, че случаят е такъв? Говорещ вирус? Se Quara sabe tanto, porque nao diz que e que aqueles bichos dizem? Като знае толкова, може ли да ни каже какво си говорят тези малки негодници?

Това беше знак, че спорът е излязъл от релси — Грего започваше да говори на португалски вместо на Старк, езика на науката… и дипломацията.

— Има ли значение? — попита Ендър.

— Значение! — повтори Куара.

Ела погледна Ендър смаяно:

— Единствената разлика е, че в единия случай ще лекуваме смъртоносна болест, а в другия ще унищожим един цял вид разумни същества. Мисля, че има значение.

— Исках да кажа дали има значение знаем ли какво си говорят.

— Не — отговори Куара. — Вероятно никога няма да разберем езика им, но това не променя факта, че те са разумни същества. Пък и какво могат да си кажат един вирус и един човек?

— Какво ще кажеш за: „Моля ви, престанете да ни убивате“? — предложи Грего. — Ако успеем да го преведем на вируски, може и да има някаква полза.

— Само че, Грего — каза Куара с най-милия си глас, — ние ли ще им го кажем, или те на нас?

— Няма нужда да взимаме окончателно решение сега — обяви Ендър. — Имаме малко време.

— Как може да си сигурен? — попита Грего. — Как можеш да си сигурен, че утре няма всички да се събудим с обриви, рани, треска и накрая да умрем, защото през нощта вирусът е измислил начин да ни изтреби до крак? Въпросът е на живот и смърт.

— Мисля, че Грего току-що ни показа защо трябва да изчакаме — каза Ендър. — Чухте ли как се изказа той за Десколадата? Да „измисли“ как да ни изтреби до крак. Дори той смята, че Десколадата може да мисли.

— Такъв е изразът.

— Всички се изразяваме така. И така мислим. Защото всички го чувстваме по този начин — че сме във война с Десколадата. Това е повече от борбата с една обикновена болест — то е, сякаш сме изправени пред интелигентен, находчив враг, който предугажда всеки наш ход. В цялата история на медицината никой не се е борил срещу заболяване, което да има толкова много стратегии за отпор.

— Само защото никой не се е борил с микроб с толкова голяма и сложна молекула — не се предаваше Грего.

— Точно така. Това е уникален вирус и затова е възможно да притежава способности, които не сме си представяли, че може да съществуват у организъм с по-проста структура от гръбначно животно.

За момент думите на Ендър останаха сякаш да висят във въздуха; за момент му се стори, че може би е изиграл полезна роля на тази среща, че може да е постигнато съгласие.

Грего скоро разсея илюзиите му:

— Дори Куара да е права, дори да е попаднала точно в деветката и всички Десколада-вируси да са доктори по философия и да публикуват трудове на тема „Как да прецакаме човека?“, какво? Да не искате да легнем и да се правим на умрели, защото вирусът, срещу който се борим, е толкова умен?