Орсън Кард - Ксеноцид

Новиня отговори спокойно:

— Мисля, че Куара трябва да продължи с изследването си и да получи всичко необходимо за това, докато Ела извършва своето.

Този път тази, която възрази, бе Куара:

— Защо да си давам труд да ги изучавам, ако останалите ще разработвате начини да ги унищожите?

— Това е добър въпрос. От друга страна, защо да си даваш труда да ги изследваш, ако те успеят да измислят как да се спасят от химическите ни средства и ни убият до един?

— Те нас или ние тях — промърмори Грего.

Новиня беше взела добро решение, даде си сметка Ендър — да продължат и двете насоки на изследване и да вземат решение, когато имат повече информация. Междувременно и Куара, и Грего грешаха в изводите си — и двамата приемаха, че решението зависи единствено от това, дали Десколадата е мислещо същество.

— Дори да са разумни създания — намеси се Ендър, — това не означава, че са недосегаеми. Всичко зависи от това — дали са рамани, или варелсе. Ако са рамани, ако можем да ги разберем и те да разберат нас достатъчно добре, за да заживеем в сътрудничество, добре. Ние ще сме в безопасност и те няма от какво да се опасяват.

— Великият миротворец възнамерява да подпише договор с една молекула — присмя му се Грего.

Ендър не му обърна внимание:

— От друга страна, ако те опитват да ни унищожат и не можем да намерим начин да общуваме с тях, тогава те са варелсе; разумни същества, но враждебно настроени и опасни. Варелсе са чужденци, с които не можем да съжителстваме. Варелсе са същества, с които постоянно сме във война на живот и смърт, и в такъв случай единственият ни избор е да направим всичко възможно, за да победим.

— Точно така — намеси се одобрително Грего.

Въпреки победоносния тон на брат си Куара изслуша внимателно думите на Ендър, обмисли ги и накрая кимна:

— Стига да не приемем от самото начало, че са варелсе.

— Дори тогава може да има и компромисно решение — добави Ендър. — Вероятно Ела може да открие начин да замести всички Десколада-вируси, без да унищожава паметта и начина им на общуване.

— Не! — тросна се отново Куара. — Не можем, нямаме право да им оставяме разума, а да им отнемаме способността да се адаптират. Това е все едно на всички да ни ампутират част от мозъка. На война като на война. Да ги убием, но да не им оставяме спомените, след като сме отнели волята им.

— Това няма значение — намеси се Ела. — Защото е невъзможно. И без това съм си поставила достатъчно невъзможни задачи. Работата с Десколадата не е никак лесна. Не е като изследването и оперирането на някое животно. Как ще упоя молекулата така, че да не се излекува, докато правя ампутацията? Може Десколадата да не е много сложно същество, но със сигурност е по-способно в оцеляването, отколкото аз — в молекулярната хирургия.

— Засега — вметна Ендър.

— Засега не знаем нищо — каза Грего. — Освен че Десколадата опитва с всички сили да ни изтреби, докато ние все още умуваме дали да се защитаваме. Ще потрая още малко, но не мога да чакам вечно.

— Ами прасенцата? — попита Куара. — Те нямат ли право да си кажат думата за трансформирането на молекулата, която не само им позволява да се възпроизвеждат, ами и вероятно ги е създала като разумни същества?

— Това чудо се опитва да ни унищожи — възрази Ендър. — Ако Ела намери решение, благодарение на което ние унищожим вируса, без да се намесваме в размножителния цикъл на прасенцата, според мен те нямат никакво право да негодуват.

— Може би те мислят другояче.

— Тогава може би по-добре да не разберат какво правим — вметна Грего.

— Няма да казваме на никого за това изследване, нито на човеците, нито на пекениносите — сопна се Новиня. — Това може да доведе до ужасни недоразумения, които да причинят насилие и смърт.

— Значи ние, човеците, сме съдници на всички останали същества — заключи Куара.

— Не, Куара. Ние, учените, събираме информация. Докато не съберем достатъчно, никой няма право да съди никого. Затова правилото за пазенето на тайна се отнася до всички тук. И за Куара, и за Грего. Няма да казвате на никого, докато не ви разреша аз, а аз няма да ви разреша, докато не научим по вече подробности.

— Докато ти не разрешиш или докато Говорителя не разреши? — попита нахално Грего.

— Аз съм главният ксенобиолог — отвърна Новиня. — Аз ще реша дали сме събрали достатъчно сведения. Ясно ли е?

И изчака всички да й отговорят утвърдително.

Новиня се изправи. Край на обсъждането. Куара и Грего излязоха почти веднага; Новиня целуна Ендър по страната след това изпрати него и Ела до вратата на кабинета.