Орсън Кард - Ксеноцид

„Каквото и да направя — помисли си, — последствията ще са ужасни. Ако се проваля, татко ще загуби достойнството си пред Конгреса и пред народа на Път. Това ще покаже на много хора, че не е достоен да бъде избран за бог на Път след смъртта си.

Ако успея обаче, резултатът може да бъде ксеноцид. Макар че изборът е право на Конгреса, аз пак ще знам, че благодарение на мен това е станало възможно. Отговорността ще бъде отчасти моя. Независимо какво ще направя, аз ще претърпя провал и ще бъда омърсена и недостойна.“

Изведнъж баща й заговори, сякаш боговете са му показали! тайните на сърцето й:

— Да, ти беше недостойна и продължаваш да си недостойна в мислите си дори сега.

Цинджао се изчерви и наведе глава засрамена — не защото мислите й са толкова прозрачни за баща й, а защото изобщо е позволила на такива непокорни идеи да й минат през ума.

Баща й докосна нежно рамото й:

— Аз обаче вярвам, че боговете ще те направят достойна. Междузвездният конгрес има подкрепата на небето, но и ти си избрана да следваш свой собствен път. Ти можеш да успееш в това велико дело. Ще се нагърбиш ли с него?

— Ще опитам.

„…и ще се проваля, но това няма да изненада никого, най-малко боговете, които знаят много добре колко съм недостойна.“

— Всички архиви ще бъдат отворени за теб, щом произнесеш името и въведеш паролата си. Ако имаш нужда от помощ, само кажи.

Тя напусна стаята на баща си с достойнство и положи големи усилия да се качи по стълбите към своята спалня бавно. Едва след като затвори вратата след себе си, тя се хвърли на колене и запълзя по пода. Продължи да проследява жилки по дъските, докато очите й се замъглиха. Бе толкова омърсена, че дори след това не се почувства пречистена, затова отиде при умивалника и започна да търка ръце, докато не получи знак, че боговете са доволни. Прислужниците й опитаха на два пъти да я прекъснат с покани за храна, но когато виждаха, че разговаря с боговете, се оттегляха с ниски поклони.

Не миенето на ръцете обаче я накара да се почувства пречистена. Усещането за чистота дойде едва когато прогони последната капка на съмнение от сърцето си. Междузвездният конгрес имаше подкрепата на боговете. Тя трябваше да се изчисти от всяко съмнение. Каквото и да смятаха да правят с Лузитанската флотилия, те със сигурност изпълняваха волята на боговете. Следователно тя трябваше да им помогне за постигането му. И ако тя изпълняваше волята на боговете, те щяха да й помогнат да се справи със задачата си. Всеки път, когато през главата й минеше друга мисъл, всеки път, когато си спомнеше думите на Демостен, тя си налагаше да ги изтрие от ума си, като си казваше, че трябва да се подчинява на управниците, които властват с подкрепата на боговете.

Когато разумът й се прочисти, ръцете й бяха разкървавени.

„Така се ражда разбирането на истината — рече си тя. — Ако измия достатъчно голяма част от греховете си на простосмъртна, божествената истина ще се излее върху мен.“

Най-сетне се почувства пречистена. Беше късно и очите й бяха уморени. Въпреки това тя седна пред компютъра си и се захвана за работа.

— Покажи ми докладите от всички изследвания, извършени досега след изчезването на Лузитанската флотилия, като започнеш с най-скорошните — нареди.

Почти веднага над компютъра й започнаха да се появяват букви, страница след страница, като редици маршируващи войници. Тя прочиташе една и я отпращаше, тогава се появяваше следващата. Чете в продължение на седем часа, докато спря да различава буквите; неусетно заспа пред компютъра.

Джейн наблюдава всичко. Може да върши едновременно милион неща и отделя внимание на хиляди. Способностите й не са неограничени, но са толкова по-широки от жалкото умение да мислиш за едно, докато вършиш друго, че могат да се приемат за такива. Тя няма ограничения на сетивата като нас; или по-скоро ние сме най-голямото й ограничение. Тя не може да види или узнае нищо, което не е вкарано като данни в някой компютър, свързан със световната мрежа.

Това е най-малкото ограничение, за което може да си помисли човек. Тя има почти моментален достъп до компютърните данни на всеки космически кораб, до всеки сателит, до всяка система за контрол на движението и до почти всяко електронно устройство за следене в света на човеците. Това обаче означава, че тя почти никога не става свидетел на семейни скандали, любовни авантюри, училищни спорове, вечерни клюки или горчиви сълзи, пролети в някоя самотна стая. Тя знае само онези аспекти от живота ни, които са представени като цифрова информация.