Орсън Кард - Ксеноцид

— Всички връзки на корабите с всички планетно разположени ансибали навсякъде ли? Това е невъзможно. Дори при експлозия, ако изобщо може да съществува толкова голяма — по така или иначе това не може да е причинено от едно-единствено събитие, защото те са на прекалено големи разстояния един от друг.

— Е, това всъщност може да се случи, Цинджао. Ако можеш да си представиш толкова мащабен катаклизъм, може звездата на Лузитания да е станала свръхнова. За наблюдаването на взрива дори от най-близкия свят ще са необходими десетилетия. Проблемът е в това, че тя би била най-невероятната свръхнова в историята. Не невъзможно, но невероятно.

— А и щеше да има някакви предупредителни признаци.

Някакви промени в състоянието на звездата. Корабните уреди не са ли засекли нещо?

— Не. Затова смятаме, че загубата на връзка не се дължи на никое известно досега астрономическо явление. Учените не могат да измислят логично обяснение. Затова опитахме да проведем разследване за саботаж. Опитахме да проникнем в ансибалните компютри. Проверихме личните досиета на всеки член на екипажите за вероятна подривна дейност на борда. Проведохме криптоанализ на всички разговори в търсене на някаква комуникация между конспираторите. Военните и правителството анализираха всичко, което се сетиха, че може да се анализира. Полицията на всяка планета проведе разследвания; проверихме благонадеждността на всеки ансибален оператор.

— Въпреки че комуникациите са прекъснати, ансибалите още ли са свързани?

— А ти как мислиш?

Цинджао се изчерви.

— Разбира се, че трябва да са свързани. Връзките биха останали дори срещу флотилията да е използвано деструктуриращо устройство, защото ансибалите са свързани с фрагменти от субатомни частици. Те ще продължат да съществуват дори корабите да са превърнати в космическа прах.

— Не се смущавай, Цинджао. Мъдрите са мъдри не защото не допускат грешки. Те са такива, защото поправят грешките си веднага щом ги забележат.

Сега обаче Цинджао се червеше по друга причина. Горещата кръв се качваше в главата й, защото тя си даде сметка каква ще е задачата й. Това обаче бе невъзможно. Той не можеше да й даде задача, с която хиляди много по-мъдри хора не са се справили.

— Татко — прошепна тя, — каква е задачата ми?

Тя все още се надяваше да е някакъв малък въпрос, свързан с изчезването на флотилията. Разбра обаче, че всяка надежда е напразна, още преди той да отговори.

— Трябва да откриеш всички възможни обяснения за изчезването на флотилията и да изчислиш вероятността да се случат. Междузвездният конгрес трябва да разбере механизма на събитието и да се погрижи то да не се повтаря.

— Но, татко, аз съм само на шестнайсет! Няма ли по-мъдри от мен?

— Може би са прекалено мъдри, за да се заемат с тази задача. Ти обаче си твърде млада, за да сметнеш, че си прекалено умна. Достатъчно си неопитна, за да се замислиш за невъзможни неща и да откриеш защо може да са възможни. И най-вече — боговете ти говорят с невероятна яснота, бляскаво мое дете, Величествено ярка.

Точно от това се беше опасявала: че баща й ще очаква от нея успех заради благоразположението на боговете. Той не разбираше за колко недостойна я смятаха те, колко я мразеха.

А имаше и друг проблем.

— Какво ще стане, ако успея? Ако открия къде е Лузитанската флотилия и възстановя връзката? Няма ли вината за унищожаването на Лузитания да е моя, ако се стигне дотам?

— Хубаво е, че първата ти мисъл е на съчувствие към народа на Лузитания. Уверявам те, че Междузвездният конгрес няма да използва ДМ устройството, ако не се окаже абсолютно неизбежно, а това е толкова невероятно, че аз не допускам да се случи. А дори и да стане, Конгресът е този, който трябва да реши. Както е казал моят предшественик на сърцето: „Ако наказанието, наложено от мъдреца, е леко, то не е от милосърдие; ако е тежко, то не е, защото е жесток; той просто върши онова, което му налага епохата. Обстоятелствата се менят с времето и начинът, по който постъпваме, се променя с тях.“ Мога да те уверя, че Междузвездният конгрес ще се отнесе към Лузитания не с милосърдие или жестокост, а според онова, което е необходимо за доброто на човечеството. Точно затова се подчиняваме на управниците: защото служат на хората, които служат на предците, които служат на боговете.

— Татко, аз бях недостойна заради самата мисъл, че може да е другояче.

Цинджао вече не само съзнаваше, а и чувстваше нечистотата си. Имаше нужда да измие ръцете си. Имаше нужда да проследи някоя жилка в дървесината. Но тя се сдържа. Трябваше да почака.