Орсън Кард - Ксеноцид

— Значи Демостен е прав. Флотилията наистина е въоръжена с деструктуриращото устройство.

— Да.

— И правителствените документи, които той огласява, са истински.

— Да.

— Но… татко, ти подкрепяш онези, които твърдят, че са фалшификати.

— Също както боговете говорят само на избрани, така тайните на управляващите трябва да бъдат известни само на онези, които ще ги използват правилно. Демостен дава мощни знания на хора, които не са способни да ги използват разумно, и затова, за доброто на тези хора, тези тайни трябва да им бъдат отнети. Единственият начин това да се направи, след като веднъж са станали известни, е като се заменят с лъжи; така истината отново се превръща в твоя тайна.

— Значи Демостен не е лъжец. Значи Конгресът е този, който лъже.

— Демостен е враг на боговете. Никой разумен управник няма да изпрати Лузитанската флотилия, без да се подготви за всяка възможност. Демостен обаче използва информацията си за присъствието на „Докторчето“ на борда на корабите, за да принуди Конгреса да оттегли флотилията. С това цели да вземе властта от ръцете на онези, които са определени от боговете да управляват човечеството. Какво ще стане с хората, ако отхвърлят управниците, дадени им от боговете?

— Ще настъпят хаос и страдания — отвърна Цинджао.

Историята бе пълна с примери за хаос и страдания, докато Боговете не изпратят пак силни управници, които да въведат ред.

— Значи Демостен е казал истината за „Докторчето“. Мислиш ли, че враговете на боговете никога не могат да казват истината? Де да беше така. Така по-лесно щяхме да ги разпознаваме.

— Ако можем да лъжем в служба на боговете, какви други престъпления можем да вършим?

— Какво е престъпление?

— Деяние против закона.

— Кой закон?

— Разбирам: Конгресът създава закона, значи законът е Всичко, което каже Конгресът. Конгресът обаче е съставен от хора, които могат да вършат както добро, така и зло.

— Сега си по-близко до истината. Ние не можем да вършим престъпления в името на Конгреса заради това, че той кове законите. Ако обаче Конгресът върши зло, като му се подчиняваме, ние също участваме в това зло. Това е въпрос на съвест. Ако това стане обаче, Конгресът със сигурност ще загуби подкрепата на боговете. А ние, богоизбраните, няма нужда да чакаме много, за да го разберем. Ако Конгресът загуби подкрепата на боговете, ние ще научим моментално.

— Значи ти лъжеш в полза на Конгреса, защото той има подкрепата на боговете.

— И затова знам, че като запазвам тайната им, върша добро на хората.

Цинджао никога не се беше замисляла за Конгреса от такава гледна точка. Във всички исторически книги той бе представен като велик обединител на човечеството, а според учебниците това беше благородна постъпка. Сега обаче тя разбираше, че някои от действията му можеха и да не изглеждат добри. Това обаче не означаваше, че не са.

— В такъв случай трябва да науча от боговете дали волята на Конгреса е и тяхна воля.

— Ще го направиш ли? — попита Хан Фейдзъ. — Ще се подчиняваш ли на волята на Конгреса, ако знаеш, че има подкрепата на боговете, дори да смяташ действията му за несправедливи?

— Да ти се закълна ли искаш?

— Да.

— Тогава, да, ще се подчинявам, стига да имат подкрепата на боговете.

— Трябваше да те накарам да се закълнеш, за да удовлетворя изискванията за сигурност на Конгреса. Не можех да ти задам задачата без това. — Той прочисти гърлото си. — Сега обаче ще поискам и друга клетва.

— Ще ти я дам, ако мога.

— Тази клетва е от… искам я заради голямата си любов към теб. Хан Цинджао, ще служиш ли на боговете във всичко, по всякакъв начин, през целия си живот?

— О, татко, няма нужда да давам такава клетва. Нали боговете вече ме избраха, нали ми позволиха да чувам гласовете им…

— Независимо от това аз искам да ми се закълнеш.

— Винаги, във всичко, по всякакъв начин ще служа на боговете.

За нейна изненада баща й коленичи пред нея и взе ръцете й и своите. По лицето му се застичаха сълзи.

— Ти свали от сърцето ми най-тежкото бреме, което някога съм носил.

— Как го направих, татко?

— Преди майка ти да умре, тя поиска да й обещая едно нещо. Каза, че тъй като целият й характер може да се изрази само с отдадеността й на боговете, единственият начин да я опознаеш е, като те науча да им служиш. През целия си живот досега съм се опасявал да не се проваля, да не се отвърнеш от боговете. Да не ги намразиш. И да не би да се окажеш недостойна за гласовете им.