Орсън Кард - Ксеноцид

— Цинджао, защо казваш, че твърдението, че флотилията е въоръжена с ДМ устройството, е очевидна лъжа?

— Защото… защото това би било чудовищно. Това би било като ксеноцида на Ендър — да унищожиш цял един свят. Власт, способна на това, няма нито право, нито причина да съществува във вселената.

— Кой те научи на това?

— Богоугодността. Боговете са създали звездите и всички планети — какъв е човекът, та да ги унищожава?

— Боговете обаче са създали и природните закони, които — позволяват да бъдат унищожени; какъв е човекът, та да отказва да приеме от боговете онова, което са му дарили?

Цинджао занемя от изненада. Никога не беше чувала баща си да говори в защита на каквато и да е форма на насилие; той мразеше войната във всяко нейно проявление.

— Отново те питам — кой те научи, че такава власт няма нито право, нито причина да съществува във вселената?

— Това е моя идея.

— Да, но това изречение е точен цитат.

— Да. От Демостен. Само че, ако човек вярва в някоя идея, тя става негова. Ти си ме учил на това.

— Човек трябва внимателно да обмисли последствията от една идея, преди да започне да вярва в нея.

— „Докторчето“ не бива никога да бъде използвано срещу Лузитания, затова изобщо не бива да бъде пращано.

Хан Фейдзъ кимна сериозно:

— Откъде си сигурна, че никога не бива да бъде използвано?

— Защото ще унищожи пекениносите, млад и красив народ, който усилено развива потенциала си на разумен вид.

— Пак цитат.

— Татко, чел ли си „Животът на Човек“?

— Да.

— Как тогава можеш да се съмняваш в правото на пекениносите да съществуват?

— Казах, че съм чел „Животът на Човек“. Не — че вярвам на написаното там.

— Не вярваш ли?

— Нито вярвам, нито го отричам. Книгата се появи след прекъсването на ансибалните връзки на Лузитания. Затова е възможно да не е била написана там, а ако не е била написана там, тогава всичко в нея са измислици. Това изглежда напълно вероятно, защото е подписана от Говорителя на мъртвите, също както „Царицата на кошера“ и „Хегемона“, датиращи отпреди хиляди години. Някой очевидно опитва да извлече изгода от преклонението на хората към тези древни трудове.

— Аз вярвам, че написаното в „Животът на Човек“ е истина.

— Това е твое право, Цинджао. Но защо вярваш, че е така?

„Защото ми звучеше справедливо, когато я четох“ — можеше ли да отговори така на баща си? Да, можеше да каже каквото си иска.

— Защото, когато я четох, ми се стори, че е истина.

— Разбирам.

— Сега знаеш, че съм глупачка.

— Напротив. Знам, че си мъдра. Когато човек чуе истината, част от него реагира по определен начин независимо от изразните средства и доказателствата. Дори да е представен нескопосано, ти пак ще харесаш разказа, ако обичаш истината. Дори да е очевидно, че е измислица, ти пак ще повярваш в частиците истина, които ще съдържа, независимо сред какви лъжи са скрити.

— Защо тогава ти не вярваш в написаното в „Животът на Човек“?

— Изразих се неточно. Двамата с теб използваме две различни значения на думите „истина“ и „вяра“. Ти вярваш, че написаното в книгата е истина, защото го чувстваш дълбоко в себе си. Чувството за истина обаче няма нищо общо с фактите, с това, дали в книгата са описани реални събития от реалния свят. Твоето вътрешно чувство за справедливост е породено от изводите на книгата, от това, че описва принципите на света, начина, по който боговете налагат волята си върху човешките същества.

Цинджао се замисли само за миг, сетне кимна с разбиране:

— Значи „Животът на Човек“ може по принцип да е вярна, но да е лъжлива при точно определените обстоятелства.

— Да. Можеш да получиш огромна мъдрост от книгата, защото в нея е залегнала истината. Ала дали тя е точно описание на самите пекениноси? Трудно е да се повярва в това един подобен на бозайник организъм да се превръща в дърво след като умре. Красиво като художествено произведение. Невероятно от научна гледна точка.

— Да, но как можеш да си сигурен в това, татко?

— Не мога, не. Природата е създавала много странни неща и действително има възможност всичко в „Животът на Човек“ да е истина. Затова нито вярвам в написаното, нито го отричам. Просто се съмнявам. Но не очаквам Конгресът да се отнесе към Лузитания като към планета, населена с чудати същества като описаните в „Животът на Човек“. Защото от известното досега пекениносите може да са опасни за нас. Те са враждебен вид.

— Рамани?

— Според книгата, да. Но рамани или варелсе, ние не знаем точно какво представляват, флотилията е въоръжена с „Докторчето“, защото може да се окаже наложително да спаси човечеството от невъобразима опасност. Не ние ще решаваме дали да бъде използвано, или не; Конгресът ще реши. Не ние решаваме дали да бъде изпратена флотилията; Конгресът решава. И със сигурност не ние ще решаваме дали тази планета трябва да продължи да съществува; боговете са решили, че може да има такава ситуация.