Орсън Кард - Ксеноцид

Това порази Цинджао дълбоко. Тя винаги се беше смятала за дълбоко недостойна пред боговете, за нечиста пред погледа им — дори когато не я караха да следи жилки в дървесината. Идва сега разбираше какво е могла да загуби: любовта на майка си.

— Всичките ми страхове вече са минало. Ти си съвършената дъщеря, Цинджао. Вече служиш добре на боговете. А сега, след като ми даде клетва, мога да съм сигурен, че това ще продължи завинаги. То ще донесе голяма радост в небесния дом, който обитава майка ти.

„Нима? На небето знаят слабостите ми. Ти, тате, виждаш само, че още не съм разочаровала боговете. Мама знае колко пъти съм била на крачка от това, колко нечиста съм винаги когато боговете ме погледнат.“

Ала той изглеждаше така изпълнен с радост, че тя не посмя да му покаже колко се бои от деня, в който всички щяха да видят колко е недостойна. Затова го прегърна.

И все пак не се сдържа да попита:

— Татко, мислиш ли, че мама е чула, когато ти дадох клетвата си?

— Надявам се. Ако е пропуснала, сигурен съм, че боговете ще запазят ехото на гласа ти, ще го съхранят в някоя морска раковина и тя ще може да го чува всеки път, щом я допре до ухото си.

Имаха навика често да играят тази игра на въображението. Цинджао забрави страховете си и бързо измисли отговор:

— Не, боговете ще запазят докосването на прегръдката ни и ще го втъкат в топъл шал, който тя ще носи, когато на небето настъпи зима.

Тя почувства облекчение, че баща й не каза „да“. Той само се надяваше майка й да я е чула. Може би не беше — и така нямаше да остане разочарована, когато дъщеря й се провали.

Баща й я целуна, сетне се изправи:

— Готова ли си сега да чуеш задачата си?

Той я хвана за ръка и я заведе до масата си. Тя застана до него, а той се настани на стола си. Цинджао не беше много по-висока от него, когато той седеше. Може би още не бе достигнала височината на възрастна жена, но се надяваше да не расте повече. Не искаше да се превърне в някоя от онези едри, прегърбени жени, които носеха тежки товари на полето. По-добре да си мишка, отколкото глиган, така й бе казала Мупао преди години.

Баща й изкара една звездна карта над компютъра и тя позна района веднага. В центъра се намираше звездната система на Лузитания, макар че мащабът бе прекалено дребен, за да се различат отделните планети.

— Лузитания е в центъра — отбеляза Цинджао.

Баща й кимна. Въведе още няколко команди.

— Гледай сега. Не мониторното поле, пръстите ми. Това заедно с гласа ти са паролата, която ще ти осигури достъп до информацията, от която имаш нужда.

Той написа на клавиатурата: Банд4. Тя веднага се досети за значението на тази парола. Предшественичка на сърцето на майка й бе Дзян Цин, вдовицата на първия комунистически император Мао Дзедун. Когато Дзян Цин и съюзниците й били свалени от власт, Заговорът на страхливците ги охулил като престъпници, действащи под името „Бандата на четиримата“. Майката на Цинджао бе истинска дъщеря на сърцето на великата мъченица от миналото. И сега Цинджао имаше възможност да отдава дължимата почит на предшественичката на сърцето на майка си всеки път щом напишеше паролата за достъп. Изключително красиво хрумване на баща й.

В мониторното поле се появиха много зелени точки. Тя бързо ги преброи, без дори да се замисля — бяха деветнайсет, разположени на известно разстояние от Лузитания, но заобикалящи я от всички страни.

— Това Лузитанската флотилия ли е?

— Това са позициите на корабите преди пет месеца.

Баща й отново натисна няколко клавиша. Всички зелени точки изчезнаха.

— А това е положението им днес.

Тя ги затърси с поглед. Никъде обаче не забеляза нито една зелена точка. Въпреки това баща й явно очакваше от нея да види нещо.

— Да не са стигнали вече Лузитания?

— Корабите са там, където ги виждаш — отвърна баща й. — Преди пет месеца флотилията изчезна.

— Къде е отишла?

— Никой не знае.

— Да не е имало бунт?

— Никой не знае.

— Цялата ли флотилия?

— До последния кораб.

— Какво имаш предвид под „изчезнали“?

Баща й я погледна с усмивка:

— Много добре, Цинджао. Това е правилният въпрос. Никой не е могъл да ги види; бяха в открития космос. Затова те не са изчезнали физически. Сигурно още продължават по курса си. Изчезнаха само в този смисъл, че всяка връзка с тях е прекъсната.

— Ансибалите ли?

— Замлъкнаха. Всичките в рамките на три минути. Нито едно предаване не беше прекъснато. Просто след края на последното не получихме никакъв друг сигнал.