Орсън Кард - Ксеноцид

Ако я попиташ какъв е точният брой на човешките същества в колонизираните светове, тя веднага ще ти даде число, получено чрез преброяванията на населението и данните за раждаемостта и смъртността във всички населени кътчета на вселената. Дори може да ти представи списък на имената, макар че животът на никой човек не е толкова дълъг, за да го прочете. И ако вземеш някое случайно име — Хан Цинджао например — и попиташ Джейн: „Кое е това лице?“, тя почти веднага ще ти даде цялостна статистика за този човек — дата на раждане, гражданство, възраст на родителите, височина и тегло от последния лекарски преглед, оценки в учението.

Всичко това обаче са само сухи данни — Джейн знае тази информация, но тя не означава нищо за нея. Да я попиташ за Хан Цинджао, е все едно да се поинтересуваш от някоя водна молекула в състава на далечен облак. Молекулата със сигурност е там, но в нея няма нищо особено, което да я отличава от милиони други в непосредствена близост до нея.

Това беше така до момента, в който Хан Цинджао започна да използва компютъра си, за да получи достъп до всички изследвания, проведени по проблема с изчезването на Лузитанската флотилия. Тогава името на Хан Цинджао се издигна с много степени във вниманието на Джейн. И на нея много бързо й стана ясно, че тази Хан Цинджао, макар и едва на шестнайсет, представлява сериозен проблем за нея. Защото Хан Цинджао не беше свързана с никоя бюрократична институция, нямаше идеологически амбиции или материални интереси, които да защитава, и затова притежаваше по-широк и следователно по-опасен поглед върху информацията, натрупана от човешките организации.

Защо бе толкова опасна? Беше ли оставила Джейн някакви следи, които Цинджао да намери?

Не, разбира се, че не. Джейн не беше оставила следи. Бе мислила да подхвърли някои, за да направи изчезването на Лузитанската флотилия да изглежда като саботаж, авария или следствие от някаква космическа катастрофа. Беше се откачала от тази идея, защото не можеше да създаде никакви материални доказателства. Можеше само да остави лъжливи данни в компютърните системи. Те нямаше да имат никакво материално покритие в реалния свят и всеки средноинтелигентен учен щеше бързо да осъзнае, че това е фалшива информация. След това щеше да се досети, че изчезването на Лузитанската флотилия е причинено от някой с невъобразимо пълен достъп до компютърните системи. Това със сигурност щеше да доведе до много по-бързото й разкриване, отколкото ако не остави никакви следи. Да не остави нищо, със сигурност беше най-разумната постъпка; и докато Хан Цинджао не започна разследването си, това се беше оказало напълно успешно. Всички, които се занимаваха с разследването, търсеха на обичайните места. Полицията на много планети провери известните дисиденти (и на различни места изтезава някои от тях, докато не изтръгна ненужни самопризнания, при което пяха изготвени доклади, а случаите — приключени). Военните търсиха доказателства за военно противопоставяне — най-вече космически кораби от враждебни цивилизации, защото все още помнеха инвазията на бъгерите преди три хиляди години. Учените търсеха свидетелства за някакво неочаквано, невидимо астрономическо явление, което би могло да доведе до унищожаването на флотилията или до избирателното прекъсване на ансибалните връзки. Политиците потърсиха други виновници. Никой не можеше да си представи Джейн и затова никой не можеше да я открие.

Хан Цинджао обаче разглеждаше всичко цялостно, внимателно, систематично, провеждаше конкретни търсения в данните. Тя несъмнено щеше да изнамери доказателствата, които да покажат и в крайна сметка да доведат до края на съществуването на Джейн. Доказателствата бяха, най-просто казано, липсата на доказателства. Никой друг не можеше да го види, защото никой не подхождаше непредубедено към разследването.

Това, което Джейн не можеше да знае, бе, че почти нечовешкото търпение на Цинджао, прилежното й съсредоточаване върху детайлите и постоянното префасониране и препрограмиране на компютърните търсения са резултат от безкрайни часове, прекарани на колене, приведена над дървения под, в следене на жилки дървесина върху дъските, от единия край на стаята до другия. Джейн не можеше да се досети по никакъв начин, че този жесток урок от боговете прави Цинджао най-опасния й враг. За Джейн бе ясно само това, че някоя си Хан Цинджао вероятно може да открие онова, което никой друг не разбираше: че всяко логично обяснение за изчезването на Лузитанската флотилия вече е елиминирано.