Орсън Кард - Ксеноцид

Внушението на това обзавеждане бе ясно: Хан Фейдзъ предпочиташе простотата. По един предмет от всеки вид украса е достатъчен за чистата душа.

За Цинджао обаче внушението бе съвсем различно. Защо-то тя забелязваше нещо, което никой друг от домакинството не осъзнаваше: чергата, масичката, статуетката и картината се сменяха всеки ден. И никога не се повтаряха. Затова урокът за нея беше следният: Чистата душа никога не трябва да се привързва към каквото и да било. Чистата душа трябва всеки ден да се среща с различни неща.

Тъй като поводът на посещението й беше официален, тя не! се приближи зад гърба му, за да погледне върху какво работи, опитвайки да отгатне с какво се занимава. Този път влезе по средата на стаята и коленичи върху едноцветната черга, която днес бе с цвета на яйце от червеношийка с малко петно в единия ъгъл. Със сведени очи изчака баща й да се приближи д нея.

— Хан Цинджао — заговори той. — Нека видя изгрева в лицето на дъщеря си.

Тя вдигна глава, погледна го и се усмихна. Той също се усмихна:

— Задачата, която ще ти поставя, не е лесна дори за опитен, зрял човек.

Цинджао сведе глава. Беше очаквала тежко изпитание от баща си и бе готова за него.

— Погледни ме, Цинджао.

Тя отново вдигна глава, погледна го в очите.

— Това няма да е учебна задача. Това е изпитание за истинския живот. Задача, която Междузвездният конгрес ми постави; от нея може да зависи съдбата на цели народи и светове.

Цинджао очакваше изпитанието с напрежение, но сега баща й сякаш се опитваше да я уплаши.

— В такъв случай трябва да дадеш тази задачата на някой, на когото имаш доверие, не на едно неопитно дете.

— Ти от години не си дете, Цинджао. Готова ли си да чуеш задачата си?

— Да, татко.

— Какво знаеш за Лузитанската флотилия?

— Всичко ли, което знам, искаш да ти кажа?

— Само онова, което смяташ за важно.

Значи това бе изпитание, в което да се види доколко се е научила да отдели важното от маловажното в познанието по определена тема.

— флотилията е изпратена, за да подчини непокорната колония Лузитания, където законите за ненамеса в съществуванието на единствения познат на човечеството чуждо родов разумен вид са били нарушени.

Беше ли достатъчно това? Не — баща й чакаше още.

— Съпротивата срещу тази мярка започна от самото начало — добави тя. — Една личност, наричаща себе си Демостен, издава статии, носещи неприятности.

— Какви неприятности по-точно?

— Демостен предупреждава всички колонизирани светове, че изпращането на флотилията към Лузитания е опасен прецедент. Въпрос на време било, преди Междузвездният конгрес да изпрати войски и за тяхното подчиняване. Пред католическите светове и католическите малцинства навсякъде във вселената Демостен обвинява Конгреса, че цели да накаже епископа на Лузитания, задето изпратил мисионери сред пекениносите, за да спаси душите им от ада. Учените предупреждава, че принципите на независимата наука били под заплаха: целият свят бил на път да попадне под ботуша на военните, защото хората предпочитали да слушат учените си, вместо да се подчиняват на бюрократите, управляващи от милиони светлинни години разстояние. А пред всички Демостен твърди, че Лузитанската флотилия е въоръжена с деструктуриращото молекулно устройство. Разбира се, това очевидно е лъжа, на която обаче някои вярват.

— Какви резултати постигат тези статии?

— Не знам.

— Те постигат много добри резултати — обясни баща й. — Преди петнайсет години първите от тях бяха толкова ефективни, че едва не предизвикаха революция в някои колонии.

Едва не предизвикали революция в колониите? Преди петнайсет години? Цинджао знаеше само за едно такова събитие, но никога не беше предполагала, че е свързано със статиите на Демостен. Тя се изчерви.

— Това е било по времето на Колониалната харта. Първия ти велик договор.

— Договорът не беше мой. Той принадлежеше колкото на Конгреса, толкова и на колониите. Защото ужасният сблъсък бе избегнат. И Лузитанската флотилия продължи великата си мисия.

— Ти си написал всяка отделна буква в този договор, татко.

— С това само изразих желанията и стремежите на народите от двете страни на договора. Бях просто един писар.

Цинджао наведе глава. Знаеше истината, всички я знаеха. Това бе началото на величието на Хан Фейдзъ, защото не само че беше съчинил договора, ами и бе убедил и двете страни да го приемат почти без никакви поправки. След това Хан Фейдзъ се беше превърнал в един от най-уважаваните съветници на Конгреса; всеки ден получаваше писма от най-великите мъже и жени на вселената. Ако наричаше себе си прост писар в това голямо начинание, то бе само заради огромната му скромност. Цинджао знаеше също, че майка й вече е била на смъртно легло, когато е завършвал делото си. Такъв бе баща й — не беше пренебрегнал нито жена си, нито задачата си. Не беше успял да спаси живота на майка й, но бе спасил много животи, които са могли да бъдат загубени във войната.