Орсън Кард - Ксеноцид

Твърде много му идваше, за да го приеме. Загубата на; Джейн щеше да е непоносима; самата мисъл за това заплашваше да го изкара от равновесие. Той не искаше да показва такава слабост пред чужди хора. Бяха добри, състрадателни хора, но той не искаше да го виждат как губи самообладание. Затова се наведе напред, запази равновесие и внимателно се вдигна от стола си. Трудно беше, защото само някои от мускулите му се подчиняваха и за придвижването от мостика до каютата трябваше да съсредоточи цялото си внимание. Никой не го последва, никой не опита да го заговори. И той им беше благодарен за това.

След като остана сам в каютата, той седна на койката си и Я извика. Безмълвно, както бяха свикнали. Въпреки че останалите на кораба вече знаеха за съществуването й, той нямаше намерение да изоставя навиците си в общуването с нея.

— Джейн — призова я беззвучно.

— Да — обади се гласът в ухото му.

Той винаги си беше представял, че този нежен глас идва от устата на жена, невидима, но застанала съвсем близо до него. Затвори очи, за да си я представи по-добре. Полъха от диханието й върху страната му. Докосването на косата й до лицето му, докато му говореше нежно, а той й отвръщаше безгласно.

— Говори с Ендър, преди да решиш — призова я той.

— Вече говорих. Още преди да си го помислиш.

— Какво ти каза той?

— Да не правя нищо. Да не решавам нищо, докато заповедта не бъде издадена.

— Прав е. Може би няма да стигнат дотам.

— Може би. Може би на власт ще дойдат нови хора с нови политически виждания. Може би тези хора ще променят решението си. Може би пропагандата на Валънтайн ще успее. Може би във флотилията ще избухнат размирици.

Последното бе толкова невероятно, че Миро веднага разбра — Джейн бе сигурна, че заповедта ще бъде издадена.

— След колко време? — попита.

— флотилията трябва да пристигне след петнайсетина години. Година или по-малко след като тези два кораба достигнат планетата. Така го изчислих. Заповедта ще бъде изпратена преди това. Може би шест месеца преди пристигането на войската; което ще е около осем часа корабно време, преди флотилията да премине от светлинна към нормална скорост.

— Не го прави — замоли я Миро.

— Още не съм решила.

— Напротив. Решила си да го направиш.

Тя не отговори.

— Не ме изоставяй.

— Аз никога не изоставям приятелите си, ако не се налага.

Някои хора наистина постъпват така, но аз не.

— Просто недей — повтори той.

Заплака. Можеше ли тя да го види, да го почувства някак си от кристалчето в ухото му?

— Ще опитам.

— Намери друг начин. Измисли друго, за да ги спреш. Измисли начин да излезеш от филотичната мрежа, за да не могат да те убият.

— Така каза и Ендър.

— Направи го тогава!

— Мога да потърся такъв начин, но не се знае дали съществува.

— Трябва да съществува!

— Точно затова понякога се питам дали съм жива, или не. Вие, живите същества, мислите, че ако желаете нещо много силно, то ще се случи. Че ако го искате с цялото си сърце, то ще стане.

— Как можеш да търсиш нещо, ако не вярваш, че съществува?

— Независимо дали търся, или не, аз не се разсейвам или отегчавам, както се случва при хората. Ще опитам да измисля нещо.

— Помисли и за друго. Помисли върху това, каква си всъщност. Как работи разумът ти. Не можеш да откриеш начин да спасиш живота си, ако не знаеш как си се родила. А веднъж разбереш ли себе си…

— Тогава може да направя собствено копие и да го запазя някъде.

— Може би.

— Може би.

Той обаче знаеше, че тя не го вярва; не го вярваше и той. Тя съществуваше във филотичната мрежа на ансибалите; можеше да пази паметта си във всеки компютър на вселената, но нямаше къде да съхрани себе си, не и при положение че имаше нужда от филотичните връзки, за да съществува.

Освен ако…

— Какво мислиш за „третия живот“ на Лузитания? Дърветата и прасенцата комуникират филотично, нали?

— Не е същото. Това не е цифрова информация. Те не са кодирани както ансибалите.

— Може да не е цифрова, но информацията се предава по някакъв начин. По филотичен път. Царицата на кошера също — тя комуникира с бъгерите по този начин.

— Но комуникацията й с тях не е мрежова. Те са свързани с нея едностранно.

— Откъде можеш да си сигурна, че няма да стане, след като не знаеш дори как си устроена самата ти?

— Добре. Ще обмисля въпроса.

— Мисли усилено.

— Познавам само един начин за мислене.

— Исках да кажа да му отделиш повече внимание.