Орсън Кард - Ксеноцид

— Всичко това е много интересно и мистично, но никой освен религиозните индуси не го приема насериозно.

— Аз го приемам — заяви Миро.

— Всеки има право на мнение — вметна Якт.

— Не от религиозна — уточни Миро. — От научна гледна точка.

— Имаш предвид метафизиката, нали? — попита Валънтайн.

Този път отговори компютърният образ на Миро:

— филотичните връзки между хората се променят по-бързо от всички останали и гангеанските учени доказаха, че се влияят от човешката воля. Ако си силно привързан емоционално към близките си, филотичните ви лъчи ще се преплетат и вие ще станете едно цяло по същия начин, както са свързани атомите в молекулата.

Доста съблазнителна идея — Валънтайн си го бе помислила още първия път, когато я чу, може би преди около две хиляди години, когато Ендър Говореше от името на един убит революционер от Минданао. Тогава двамата се впуснаха в размисли дали според тази теория те ще се окажат слети, като брат и сестра. Чудеха се дали между тях е съществувала такава връзка като деца и дали тя е продължила и след заминаването на Ендър за военното училище, когато се бяха разделили за години наред. Ендър много хареса идеята, Валънтайн също, но след този разговор те никога вече не засегнаха темата. Понятието за филотичните връзки между хората бе останало в отдела за красиви идеи в спомените й.

— Хубаво е да си представиш, че метафората за човешкото единство може да има и физическо покритие — призна тя.

— Слушайте! — подкани ги Миро; очевидно не възнамеряваше да загърби идеята като поредната красива илюзия.

Компютърният образ заговори отново:

— Ако гангеанците са прави, тогава, щом един човек избере да се свърже с друг, когато се посвети на една общност, това не е просто социално явление. То представлява и физичен процес, филотите, най-малките и неделими материални частици (ако можем да наречем нещо без маса и инерция материално), реагират и се подчиняват на човешката воля.

— Точно затова е толкова трудно да приемем експериментите на гангеанските учени насериозно.

— Гангеанските експерименти са проведени внимателно и добросъвестно.

— Само че никой друг не е получил резултатите им.

— Никой не ги е приел достатъчно насериозно, за да повтори същите експерименти. Това изненадва ли те?

— Да — отговори Валънтайн, но веднага си спомни колко бе осмивана идеята в научната преса.

За сметка на това беше приета с готовност от много ненормални фанатици и включена в десетки религии. При тези условия как може някой учен да се надява, че ще получи финансиране за такъв проект? Как може да се надява да гради кариера, когато другите ще го смятат за проповедник на някоя метафизична религия?

— Не, предполагам, че не е изненадващо — поправи се тя.

Образът на Миро кимна от дисплея:

— Ако филотичните лъчи се преплитат в отговор на човешката воля, защо да не предположим, че всички филотични връзки се създават по нечия воля? Всяка частица на материята и енергията. Не е ли възможно всяко явление, което наблюдаваме във вселената, да е плод на нечия воля?

— Така надхвърляш постановките на гангеанския хиндуизъм. Това вече са идеи на анимизма. Най-примитивната форма на религия. Всичко е живо. Камъните, океанът…

— Не — отсече Миро. — Животът си е живот.

— Животът си е живот — продължи компютърната програма. — Животът е, когато един-единствен филот има силата да свърже молекулите на цяла клетка, да вплете лъчите им в един. Друг, по-силен филот може да свърже много клетки в жив организъм. Най-силни от всички са разумните същества, филотичната основа на интелекта е дори по-ясна в другите мислещи създания. Когато един пекенинос умре и премине в третата си форма на живот, точно филотът с най-силна воля запазва идентичността му и я предава от бозайникоподобното тяло на живото дърво.

— Прераждане — намеси се Якт. — филотът, това е душата.

— Във всеки случай така става при прасенцата — потвърди Миро.

— Също и при Царицата на кошера — добави образът от дисплея. — Причината да открием за пръв път филотичните връзки е наблюдението, че бъгерите комуникират един с друг по-бързо от светлината — така разбрахме, че това е възможно. Всеки отделен бъгер е част от Царицата на кошера; те са като нейни крайници, а тя е тяхното съзнание. Един необятен организъм с хиляди, дори милиони тела. И единствената връзка между тях е преплитането на филотичните им лъчи.

Валънтайн никога не се беше сблъсквала с такова виждане за света. Като историк и биограф тя, разбира се, често изучаваше народите и обществата; и макар да не беше невежа в областта на физиката, не можеше и да се похвали, че познава из основи тази материя. Може би един физик веднага би разбрал защо тази теория е толкова абсурдна. Ала, от друга страна, може би физиците бяха прекалено ограничени от аксиомите на науката и затова по-трудно биха приели идея, преобръщаща наопаки всичко, което са изучавали досега. Дори да беше вярно.