Орсън Кард: Ксеноцид

Боговете щяха отново да й проговорят. А може би щяха да я отнесат в двореца на Майката — Повелителка, където я чакаше благородната Дзян Цин. Там щеше да срещне и Ли Цинджао, предшественичката на сърцето й. Там всичките й предци щяха да я посрещнат и да кажат: „Боговете решиха да изпитат всички богоизбрани на Път. Малко от тях издържаха изпита, но ти, Цинджао, ти донесе голяма гордост на всички ни. Защото не се огъна във вярата си. Извърши пречистването си както никой друг син или дъщеря не го е правил. Предните на другите мъже и жени ни завиждат за това. Благодарение на теб сега боговете предпочитат нас пред всички тях.“

— Какво правиш? — попита баща й. — Защо следиш тези жилки?

Тя не отговори. Нямаше да позволи да я разсеят.

— Вече няма нужда да го правиш. Сигурен съм. Аз не изпитвам нужда от самопречистване.

„О, татко! Де да можеше да разбереш! Ала въпреки че ти ще се провалиш в това изпитание, аз ще го премина — и така ще прославя и теб, който отрече всички достойни неща.“

— Цинджао, знам какво правиш. Като онези родители, които принуждават посредствените си деца да се мият непрестанно. Ти викаш боговете.

„Наречи го както искаш, татко. Думите ти не означават вече нищо за мен. Няма повече да се вслушам в тях, докато и двамата не умрем и ти не кажеш: «Дъще, ти беше по-добра от мен; цялата ми гордост тук, в дома на Майката — Повелителка, се дължи на твоята чистота и саможертвена преданост към боговете. Ти си наистина достойна дъщеря. Нищо друго освен теб не ми носи радост.»“

Светът на Път извърши промяната мирно. Тук-там се случваше някое убийство; тук-там някой от богоизбраните, който се беше държал тиранично към народа, бе изгонен от дома си. В общи линии обаче хората повярваха на разпространения по компютърната мрежа документ и всички се отнасяха към бившите богоизбрани с голяма почит заради саможертвата им през годините, в които бяха носили бремето на самопречистването.

Въпреки това старият ред скоро беше сменен. До училищата бяха допуснати всички деца. Учителите скоро започнаха да докладват за невероятни постижения, дори най-глупавият ученик сега надминаваше средното ниво от миналото. И въпреки яростните отричания от страна на Конгреса за каквито и да било генетични изменения учените на Път най-после се заеха с изучаване на гените на собствения си народ. Със сравняване на сегашни и минали изследвания генетиците доказаха, че всичко в документа е истина.

Какво се случи сетне, след като Стоте свята научиха за престъпленията на Конгреса срещу Път, Цинджао така и не узна. Всичко това принадлежеше на света, който тя бе изоставила. Защото прекарваше цялото си време в служба на боговете, в миене и самопречистване.

Слуховете, че само лудата дъщеря на Хан Фейдзъ продължава с ритуалите си на богоизбрана, се разпространиха бързо. Отначало й се присмиваха, защото много богоизбрани бяха опитали да повторят самопречистването си и установиха, че е напълно безсмислен акт. Тя обаче чуваше малко от подигравките и не се интересуваше от тях. Разумът й бе посветен изцяло на службата на боговете — какво значение имаше мнението на онези, които се бяха провалили в изпитанието, за стремежа й да го издържи?

С течение на годините хората започнаха да си спомнят доброто старо време, когато някои мъже и жени бяха чували гласа на боговете и когато много от останалите им бяха служили. Някои започнаха да гледат на Цинджао не като на луда, а като на единствената жена, останала вярна на боговете. Вярващите започнаха да говорят:

— В дома на Хан Фейдзъ живее единствената богоизбрана.

Започнаха да идват, отначало неколцина, после все повече и повече. Посетители, които искаха да говорят с единствената жена, работеща все още за пречистването си. Отначало тя приемаше някои; след като свършеше с проследяването на жилките на някоя дъска, излизаше в градината и се срещаше с тях. Думите им обаче я объркваха. Те говореха за действията й като за пречистване на цялата планета. Казваха, че тя вика боговете заради целия народ на Път. Колкото повече приказваха, толкова по-трудно й беше да се съсредоточи върху думите. Скоро ставаше нетърпелива да се прибира и да продължава с друга жилка. Не разбираха ли тези хора, че грешат, като я хвалят сега?

— Аз нищо не съм постигнала — казваше им тя. — Боговете още мълчат. Имам работа да върша.

И пак се връщаше към заниманието си.

Баща й почина на преклонна възраст, почитан заради добрите си дела, въпреки че никой не знаеше за ролята му в разпространението на Мора на боговете, както го наричаха сега. Само Цинджао разбираше. И докато го изгаряше на клада от истински пари (фалшивите не бяха достойни за баща й), тя му прошепна тихо, та никой да не чуе: