Орсън Кард: Ксеноцид

— Не ви ли хрумна, че изпълняваме толкова точно волята на боговете, че не се налага да се самопречиствам през това време? — попита Цинджао.

Мупао се стъписа:

— Не, не сме помислили такова нещо.

— Почивайте сега. Никой от нас не се е възстановил напълно. Трябва да поговоря с баща си.

И ги остави в недоумение.

Хан Фейдзъ седеше пред компютъра в стаята си. На дисплея се виждаше лицето на Джейн. Баща й се обърна веднага щом я чу да влиза. Лицето му грееше. Победоносно.

— Видя ли какво послание измислихме с Джейн? — попита той.

— Ти! — изкрещя Цинджао. — Баща ми е лъжец!? Немислимо бе да каже такова нещо на баща си, но тя не почувства никаква нужда да се самопречисти. Това я уплаши — да говори с такова неуважение и въпреки това боговете да не я наказват.

— Лъжи ли? Защо мислиш, че това са лъжи, дъще? Откъде си сигурна, че този вирус не ни е изпратен от боговете? Откъде знаеш, че тези генетични подобрения на жителите на Път не са по тяхна воля?

Думите му я подлудиха; а може би тя почувства нова свобода; или пък с непристойното си държание искаше да предизвика боговете да я накажат.

— Да не мислиш, че съм глупачка? — закрещя. — Да не мислиш, че не виждам, че това е твоята стратегия за предотвратяване на размирици? Да не мислиш, че не знам, че единственото, за което те е грижа, е да не загинат невинни хора?

— Има ли нещо лошо в това? — попита баща й.

— Това е измама!

— А може би е прикритието, с което боговете маскират действията си. Ти без никакви трудности прие тезата на Конгреса. Защо не приемеш сега моята?

— Защото знам за вируса, татко. Видях как го взе от ръката на онзи непознат. Видях как Сиванму се качи на кораба му.

Видях как изчезна. Знам, че нищо от това не може да е дело на боговете. Тя го извърши; този дявол, който живее в компютрите!

— Откъде знаеш, че тя не е един от боговете? Това бе нетърпимо.

— Тя е направена — проплака Цинджао. — Оттам знам! Тя е само една компютърна програма, създадена от човек, обитаваща машините, създадени от човешка ръка. Боговете не са създадени от ничия ръка. Боговете винаги са живели и ще живеят.

Джейн се обади за пръв път:

— Значи и ти си бог, Цинджао, а също и аз и всяко друго разумно същество, човек или раман. Никой бог не е създал душата ти, съкровената ти аюа. Ти си толкова стара, колкото всеки друг бог, а също и толкова млада, и ще живееш не по-малко.

Цинджао запищя. Никога преди не беше издавала такъв звук. Той сякаш разкъса гърлото й.

— Дъще моя — каза баща й и се приближи с протегнати ръце, за да я прегърне.

Тя нямаше да понесе прегръдката му. Не можеше да я приеме, защото това щеше да означава пълна победа за него. Щеше да означава, че тя е била победена от враговете на боговете; че Джейн е надделяла. Щеше да означава, че Сиванму е по-достойна дъщеря на Хан Фейдзъ от нея. Щеше да означава, че вярата й през всичките тези години е била за нищо. Щеше да означава, че е извършила зло с унищожаването на Джейн. Щеше да означава, че Джейн е извършила благородно дело, като е трансформирала хората на Път. Щеше да означава, че майка й не я чака в Безкрайния Запад.

„Защо не ми говорите, о, богове! — изкрещя мислено тя. — Защо не ме уверите, че не съм ви служила напразно всичките тези години? Защо ме изоставяте сега и позволявате на враговете си да тържествуват?“

И изведнъж отговорът дойде, прост и ясен, сякаш прошепнат от майка й: „Това е изпитание, Цинджао. Боговете те гледат.“

Изпитание. Разбира се. Боговете поставяха на изпитание всичките си слуги на Път, за да видят кои са ги лъгали и кои вярват искрено в тях.

„Ако съм поставена на изпитание, би трябвало да има начин, по който да го издържа.

Трябва да направя онова, което винаги съм правила, само че този път — без да чакам боговете да ме накарат. На тях им е омръзнало да ми казват всеки ден, всеки час кога трябва да се самопречистя. Време е да разбера нечистотата си без тяхното напомняне. Трябва да се самопречистя, напълно; тогава ще съм преминала през изпитанието и боговете ще ме приемат.“

Тя се свлече на колене. Избра си една дървесинна жилка и започна да я следва.

Не изпита облекчение, нито чувство, че прави нещо богоугодно; но това не я смущаваше, защото тя разбираше, че е част от изпитанието. Ако боговете й покажат веднага, че постъпва правилно, какво изпитание щеше да е? Преди се беше самопречиствала под тяхно ръководство, сега трябваше да го направи сама. А откъде щеше да разбере, че го е извършила правилно? Боговете щяха да се върнат отново.