Орсън Кард - Ксеноцид

Миро увеличи звука на микрофона в костюма си, за да чуе как Плантър разказва легендата за ужасната война с гората на някой си Скайсплитър (Който предизвиква гръмотевици). По средата на разказа имаше отклонение, обясняващо как Скайсплитър получил името си. Тази част от легендата звучеше много древна и мистична, приказка за един брат, който отишъл с няколко малки майки на корема си до едно място, където небето се разтворило и върху земята се посипали звезди. Въпреки че мислите на Миро бяха заети с големите открития на деня — произхода на Джейн, теорията на Грего и Олядо за пътуване по силата на волята, — по някаква причина той се заслуша в думите на Плантър. И след края на приказката не можа да не попита:

— Колко стара е тази легенда?

— Стара — отвърна Плантър. — Чу ли я?

— Цялата.

Нямаше проблем да говори с Плантър. Той или изобщо не се изнервяше от бавния говор на Миро — все пак нямаше закъде да бърза, — или забавяше собствения си мисловен процес в такт с речта на събеседника си. Независимо от причината Плантър оставяше Миро да довършва изреченията си и по отговорите му личеше, че го слуша внимателно.

— Правилно ли съм разбрал, че този Скайсплитър носел малки майки със себе си?

— Да — прошепна Плантър.

— Но не ги е носил на някое дърво-баща.

— Не. Просто си ги носел. Научих тази легенда много отдавна. Преди още да се занимавам с човешка наука.

— Знаеш ли как ми звучи това? Тази приказка може да е от времето, когато още не сте носили малките майки при дърве-тата-бащи. Когато малките майки още не са смучели хранителни сокове от сочната утроба на дървото-майка. Просто са висели впити в корема на мъжкия, докато ларвите не пораснат достатъчно, за да излязат от телата им и да заемат мястото им.

— Точно затова я изпях. Исках да си представя как може да сме живели, ако сме били интелигентни и преди идването на Десколадата. И накрая си спомних тази част от легендата за войната на Скайсплитър.

— Той отишъл на едно място, където небето се разтворило.

— Десколадата трябва да е дошла по някакъв начин, нали?

— Откога е тази легенда?

— Войната на Скайсплитър е била преди двайсет и девет поколения. Моята гора не е толкова стара. Научили сме обаче песните и приказките от дядовата ни гора.

— Тази част за небето и звездите може да е много по-стара, нали?

— Много стара. Дървото Скайсплитър е умряло отдавна. В началото на войната може вече да е бил много стар.

— Мислиш ли, че е възможно това да е разказ за първия пекенинос, който е намерил Десколадата? Вирусът да е бил докаран с космически кораб и той да е видял някакво средство за пренасяне?

— Точно затова я рецитирах.

— Ако е така, значи вие със сигурност сте били разумни същества още преди идването на Десколадата.

— Това вече е свършено.

— Кое е свършено? Не разбирам.

— Гените ни от онова време. Дори не можем да си представим какво ни е отнела Десколадата.

Вярно беше. Всеки вирус можеше да притежава пълния генетичен код на всеки жив организъм на Лузитания, но само кода на сегашните организми, на контролираните от Десколадата форми. Какъв е бил геномът им преди идването на вируса, никога нямаше да се разбере.

— И все пак това е много вълнуващо — каза Миро. — Да знаеш, че вече сте имали език, песни и приказки, когато вирусът се е появил. — И после, макар да бе сигурен, че е безполезно, добави: — Може би не е нужно да се опитваш да докажеш независимостта на пекениносовия интелект.

— Поредният опит да спасиш свинчето.

От високоговорителя на изолатора прозвуча гласът на Ела:

— Можеш да излизаш вече.

— Смяната ми свършва след три часа — възрази той.

— Идват да те сменят.

— Има достатъчно костюми.

— Трябваш ми тук, Миро.

Гласът на Ела не търпеше възражения. Освен това тя ръководеше експеримента. Когато излезе след няколко минути, Миро разбра каква е работата. Куара стоеше с леден поглед, Ела изглеждаше не по-малко ядосана. Очевидно пак се бяха карали — нищо чудно. Изненадващото бе, че Куара изобщо си е направила труда да дойде.

— Можеш да се връщаш вътре — сопна се Куара, когато Миро излезе от стерилната камера.

— Дори не знам още защо ме накарахте да изляза — контрира той.

— Куара настоява за разговор „на четири очи“ — обясни иронично Ела.

— Тя те извика, но отказва да изключи микрофоните — оплака се Куара.

— Трябва да записваме всяка дума на Плантър. За точност на изследването.

Миро въздъхна: