Орсън Кард - Ксеноцид

— Защото само ти имаш властта да ме убиеш напълно. Само ти можеш да обезсмислиш саможертвата ми, като причиниш смъртта на целия ми народ, така че да няма кой да си спомня за мен. Защо да не оставя завещанието си само на теб? Ти сама ще решиш дали си струва, или не.

— Мразя те заради това. Знаех си, че ще го направиш.

— Кое?

— Да ме накараш да се почувствам толкова ужасно, че да се наложи да… да се предам!

— Като си знаела, защо дойде?

— Не трябваше! Да не бях идвала изобщо!

— Ще ти кажа защо дойде. Дойде, за да те накарам да се предадеш. За да можеш сетне да кажеш, че го правиш заради мен, не заради семейството си.

— Значи аз съм твоя марионетка, така ли?

— Точно обратното. Ти сама избра да дойдеш. Използваш ме, за да те накарам да направиш онова, което всъщност вече си решила да направиш. В сърцето си ти си оставаш човек, Куара. Ти искаш народът ти да оцелее. Чудовище ще си, ако не искаш.

— Това, че умираш, не те прави мъдрец.

— Напротив.

— А ако ти кажа, че никога няма да участвам в унищожаването на Десколадата?

— Ще ти повярвам.

— И ще ме намразиш. — Да.

— Не можеш.

— Напротив, мога. Аз не съм много добър християнин. Не съм способен да обичам онзи, който иска да причини смърт на мен и на народа ми.

Куара не каза нищо.

— Тръгвай — настоя Плантър. — Казах всичко, което исках. Сега ме остави да пея легендите си и да запазя интелекта си до последния си дъх.

Тя излезе в дезинфекционната камера. Миро се обърна към Ела:

— Накарай всички да напуснат.

— Защо?

— Защото има шанс да е решила да разкаже всичко, което знае.

— В такъв случай само аз трябва да изляза.

— Не, само на теб би казала.

— Ако наистина го мислиш, значи си пълен…

— Ако каже на другиго, няма да нарани толкова честолюбието си — прекъсна я Миро. — Хайде, всички вън.

Ела се замисли за миг.

— Добре. — Обърна се към другите: — Отивайте в главната лаборатория и следете компютрите си. Аз ще осведомя всички по мрежата, ако ми каже нещо, така че, ако въведе някакви данни, ще можете да ги получите. Ако видите някаква логика в това, което наблюдавате, започнете да го следите. Дори тя наистина да знае нещо, нямаме достатъчно време за създаване на обезвредения вирус, преди Плантър да умре. Вървете.

Всички излязоха. Когато Куара се появи от обеззаразяващата камера, Ела и Миро я чакаха.

— Все още смятам, че е грешно да се убива Десколадата, преди да се направи опит за контакт с нея — каза тя.

— Може би — отвърна Ела. — Бих го направила, ако бях сигурна, че е възможно.

— Дай си файловете. Ще ти кажа всичко, което знам за интелигентността на Десколадата. Ако помогне и Плантър оживее, ще му се изплюя в зурлата.

— Плюй хиляда пъти, ако искаш. Само да оживее, файловете на Ела се появиха на дисплея. Куара започна да показва определени райони в модела на вируса.

След няколко минути вече Куара седеше на компютъра, пишеше, сочеше, говореше, а Ела задаваше въпроси.

Джейн отново заговори в ухото на Миро:

— Малка кучка. Не е държала нищо на компютър. Всичко е било в главата й.

Късно следобед на следващия ден Плантър бе на ръба на смъртта, а Ела — на ръба на изтощението. Екипът й бе работил цялата нощ; Куара помагаше постоянно, четеше всички резултати, показваше грешките. До сутринта вече бяха изготвили модела на обезвреден вирус, който трябваше да свърши работа. Всичките му способности за комуникация бяха отнети. Способността за анализ на информация — също; поне доколкото можеха да определят. Всички части на молекулата, поддържащи останалите живи организми на Лузитания, обаче си бяха на място. Доколкото можеха да предположат без предварителни изследвания, новият щам бе точно това, от което се нуждаеха — вирус със запазени функции в жизнения цикъл на местните организми, включително пекениносите, но напълно лишен от способностите за регулация на глобалния климат и манипулация на видовете. Нарекоха го „Реколада“. Старият бе получил името си заради функцията си да разделя; новият — заради запазената функция да поддържа целостта на животинско-растителните двойки, изграждащи местната флора и фауна.

Ендър изказа само едно съмнение — че тъй като Десколадата тласка пекениносите към насилие, с новия вариант можели да запазят това поведение. Ела и Куара отговориха, че нарочно са използвали по-стар щам от времето, когато прасенцата се държали по-миролюбиво — повече „като себе си“. Пекениносите, работещи по проекта, се съгласиха; нямаше време да се съветват с други освен с Рутър и Човек, които бяха на същото мнение.