Орсън Кард - Ксеноцид

Благодарение на подробностите около функционирането на Десколадата, научени от Куара, Ела натовари друг екип с разработването на бактериален щам, който да се разпространи бързо из цялата планета, да открие нормалния вирус във всяка негова форма и да го унищожи. Щеше да разпознава старите вируси по един признак, който липсваше при новите. Всичко щеше да се нареди, когато новият щам на Десколадата и бактерията-убиец бъдат разпространени едновременно.

Оставаше само един проблем — самото създаване на новия вирус. Това бе задачата на Ела от средата на сутринта. Куара не издържа и отиде да поспи. Повечето пекениноси — също. Ела обаче не се предаваше.

Когато Ендър дойде в късния следобед да й съобщи, че ако иска да спаси Плантър, трябва да действат веднага, тя не издържа и заплака от изтощение и отчаяние.

— Не мога!

— Тогава ела да му кажеш какво си постигнала, че не можеш да се приготвиш навреме и да…

— Имам предвид, че не може да стане.

— Нали съставихте модела?

— Да, но самият вирус не може да се направи. Десколадата наистина е смъртоносно създание. Не можем да го сглобим от отделни отломки, защото има прекалено много части, които не си пасват. И не можем да модифицираме сегашния вирус, ако не е поне малко активен, а пък в този случай той веднага разваля онова, което сме постигнали. Проектиран е да се самопоправя постоянно, за да не може да бъде променен, и е толкова нестабилен, че отделните му части изобщо не могат да се съберат.

— Добре де, нали все някак са го направили?

— Да, но не знам как. За разлика от Грего аз не мога да прекрача границите на науката и по някакви метафизични закони да го постигна с волята си. Ръцете ми са вързани от природните закони такива, каквито са тук и сега, и няма закон, който да ми помогне да успея.

— Значи знаем къде трябва да стигнем, но не можем да се доберем дотам по известния път.

— До снощи нямах достатъчно информация, за да знам дали можем да проектираме новия вирус, или не, затова нямах представа дали мога да го направя. Приемах, че е възможно. Бях готова за действие веднага щом Куара отстъпи. Единственото, което постигнахме, е, че разбрахме, че изобщо не може да се създаде. Куара беше права. Знанията й са ни достатъчни, за да унищожим всеки вирус на тази планета. Не можем обаче да създадем щама Реколада, благодарение на който животът на Лузитания да остане такъв, какъвто е сега.

— Значи ако използваме противовирусната бактерия…

— След седмица или две всички пекениноси на планетата ще бъдат сполетени от съдбата на Плантър. И всички птици, треви, лиани, всичко. Това е жестоко! Куара беше права.

Ела отново заплака.

— Ти просто си уморена.

Куара беше влязла, без да я чуят. Изглеждаше ужасно, сънят не я бе ободрил. На лицето й бе изписано злобното: „Казвах ли ти аз?“, но се сдържа, не го изрече. Приближи се и постави ръка на рамото на сестра си.

— Уморена си, Ела. Трябва да поспиш. — Да.

— Нека първо да съобщим на Плантър.

— Да се сбогуваме, искаш да кажеш.

— Да, това искам да кажа.

Те влязоха в лабораторията с изолатора на Плантър. Асистентите пекениноси, които бяха отишли да спят, вече бяха будни; всички бдяха в последните часове на Плантър. Миро отново бе вътре и този път никой не го накара да излезе, макар Ендър да знаеше, че и Ела, и Куара копнеят да бъдат на негово място. Вместо това двете заговориха по микрофонната уредба, започнаха да обясняват какво са открили. Половинчатият успех, в известен смисъл, беше по-лош от пълния провал, защото можеше да доведе до пълното изтребване на пекениносите, ако хората на Лузитания изпаднат в отчаяние.

— Няма да я използвате — прошепна Плантър.

Дори изключително чувствителните микрофони едва предадоха гласа му.

— Няма — обеща Куара, — но ние не сме единствените хора тук.

— Няма да я използвате — настоя той. — Аз ще съм единственият, който умира по този начин.

Последните му думи бяха беззвучни; по-късно ги прочетоха по устните му на холографския запис. След като ги изрече, след като чу последното им „сбогом“, той умря.

В мига, в който мониторите потвърдиха смъртта му, пекениносите от изследователския екип се втурнаха в стерилната камера. Вече нямаше нужда от обеззаразяване. Те искаха да внесат Десколадата със себе си. Бързо изблъскаха Миро и започнаха да инжектират вируса във всяка част от тялото на мъртвия; стотици инжекции за броени минути. Очевидно се бяха подготвили предварително. Щяха да уважат желанието на Плантър да се жертва, но след смъртта му бяха готови на всичко, за да му помогнат да премине в третия си живот.