Орсън Кард - Ксеноцид

— Не бих казал, че пътуването ще му причини особено физическо натоварване — отбеляза Олядо. — Ако теорията на Грего е правилна, той просто ще си седи и след две минутки, или по-скоро микросекунди, ще се озове някъде другаде. Ако опитът се окаже неуспешен, просто ще си остане тук с чувството, че се е превърнал в посмешище.

— Ами ако Джейн успее да го прехвърли отвъд, но не може да се справи с нещата там? Тогава ще остане в небитието!

— Е, да — призна Грего. — Ако методът работи само в едната посока, можем да смятаме пасажерите за мъртви. След като обаче ще попаднем на място, където време не съществува, това няма да има никакво значение. Това просто ще бъде един вечен момент. Вероятно не достатъчно дълъг, за да си дадем сметка, че сме се провалили. Един вид статично положение.

— Разбира се, ако стане, ние ще пренесем собственото си пространство и време с нас, така че ще има време — намеси се Олядо. — Следователно никога няма да разберем дали сме се провалили. Ще забележим само ако успеем.

— Да, но аз ще знам, ако не се върне — възрази Валънтайн.

— Така е — призна се Грего. — Ако не се върне, ще го знаеш още няколко месеца, докато дойде флотилията и изпрати всичко и всички по дяволите.

— Или докато Десколадата обърне всичките ни гени надолу с главата и ни умори — добави Олядо.

— Може би сте прави — съгласи се Валънтайн. — Ако изобщо не опитат, няма да живеят много повече, отколкото ако се провалят.

— Виждаш обаче колко ни притиска времето — поде Грего. — Не след дълго Джейн ще загуби връзката си с ансибалите. Андрю твърди, че е много вероятно да оцелее, но ще бъде осакатена. Като след мозъчна травма.

— Значи дори да успеем, първият полет може и да е последен.

— Не — отвърна Олядо. — Полетите са моментални. Ако успеем, тя може да прехвърли всички от планетата, като изчаква единствено докато хората влизат и излизат от кораба.

— Искаш да кажеш, че може да се излита от повърхността на планетата?

— Това още не е сигурно. Тя може да е в състояние да пресметне координатите с точност, да кажем, десетина хиляди километра. Няма да има опасност от експлозии или сблъсъци, защото при влизане в нашето измерение филотите ще са готови отново да се подчиняват на естествените закони. Ако обаче корабът се появи някъде под земята, ще е доста трудно да се изкопае.

— Ако обаче успее да постигне добра точност — от няколко сантиметра например, — тогава ще може да извършва транспортирането от повърхността — добави Олядо.

— Това е в кръга на мечтите — възрази Грего. — Джейн може да каже, че макар да е в състояние да превърне цели галактики в компютърни микрочипове, не е в състояние да запомни достатъчно информация, за да осъществи такъв полет. За момента обаче всичко звучи съвсем постижимо и това ме кара да се чувствам страхотно!

При тези думи Грего и Олядо започнаха да крещят радостно и да се смеят толкова високо, че кметът Ковано се показа на вратата, за да се убеди, че с Валънтайн всичко е наред. За неин срам той я свари да се крещи и да се хили заедно с тях.

— Веселим се, а? — попита Ковано.

— Може да се каже — смотолеви тя, опитвайки да си придаде сериозен вид.

— Кой от многото ни проблеми разрешихте?

— Вероятно никой. Би било твърде удобно, ако със света можеше да се играе по този начин.

— Все пак сте измислили нещо, нали?

— Гениалните метафизици тук са замислили някакво чудо. Освен ако не сте им сипали нещо наистина странно в обяда.

Ковано се засмя и ги остави. Посещението му обаче ги отрезви.

— Възможно ли е това? — попита Валънтайн.

— Никога не бих си го помислил — отвърна Грего. — Искам да кажа, в светлината на произхода на вселената.

— Това всъщност отговаря на въпроса за произхода на вселената — възрази Олядо. — Теорията за Големия взрив съществува, откакто…

— Още отпреди да се родя — прекъсна го Валънтайн.

— Предполагам. Досега обаче никой не е успял да си обясни защо се е получил Големият взрив. Сега вече виждам някаква странна логика. Ако някой, способен да запомни модела на цялата вселена, се появи отвъд, тогава всички филоти там биха се подредили в най-голямата система в модела, която могат да контролират. Тъй като там няма време, те са имали достатъчно възможности за това подреждане и когато всичко е било готово, бум!, ето ти я вселената, възникваща като ново пространствено-времево измерение. И след като отвъд няма нито разстояния, нито местоположение, цялата вселена може да е била с големината на геометрична точка…