Орсън Кард - Ксеноцид

— С фатален изход.

— Не, вероятно не. Кой може да предположи какво ще стане? Там законите са съвсем различни. Проблемът е, че не можем да ги върнем в нашето измерение в това състояние, защото това вече ще е фатално.

— Значи няма да стане.

— Не е сигурно. Нашата реалност е такава, защото всички филоти, изграждащи този свят, се подчиняват на физичните закони. Всичките разпознават моделите на останалите и следват едни и същи правила. Може би тази структура може да се запази и отвъд, стига моделът на космическия кораб и хората вътре да се запази. Някой трябва да съхрани информацията за цялата структура в главата си.

— Тя ли?

— Както казах, първо Джейн трябва да направи изчисленията. Тя ще провери дали има достъп до достатъчно памет, за да запази информацията за връзките в системата на космическия кораб. След това трябва да види дали може да си представи цялата система на друго място.

— Тук идва ред на желанията — намеси се Олядо. — Много съм горд, защото аз пръв се сетих, че трябва да намерим някого с огромна памет, за да премести кораба.

— За всичко се сети Олядо наистина — потвърди Грего, — но аз възнамерявам да поставя името си на първо място в публикацията, защото той не се интересува от научна кариера, а аз трябва да възвърна доброто си име след тази присъда за подстрекателство към бунт, ако искам да си намеря работа в някой университет на някоя друга планета.

— Какви ги приказваш? — попита Валънтайн.

— Говоря за напускането на тази долнопробна колонизи-рана планета. Не разбираш ли? Ако всичко това е вярно, ако проработи, тогава ще мога да отида на Реймс, на Баия или… или на Земята и да си идвам тук за почивните дни. Разходът на енергия е нула, защото целият процес не се подчинява на природните закони. Край с тревогите за амортизация и аварии на транспортните средства.

— Не е съвсем нищо — възрази Олядо. — Пак ще се налага да използваш совалка от кораба до планетата.

— Както споменах, всичко зависи от това, което може да постигне Джейн. Би трябвало запомнянето на целия модел на космическия кораб и съдържанието му да й е по силите. Би трябвало да може да си ги представи отвъд и после отново в пашата вселена. Би трябвало да може да си представи точните пунктове на тръгване и пристигане.

— Значи транспортирането със свръхсветлинна скорост записи изцяло от Джейн — установи Валънтайн.

— Ако тя не съществуваше, това би било невъзможно. Дори да свържат всички компютри във вселената и някой да успее да напише програма, това няма да помогне. Защото програмата е само съвкупност от команди, не цялостно същество. Не е… как се изрази Джейн? Аюа.

— „Живот“ на санскрит — поясни Олядо. — Понятие, с което се обозначава филотът, който контролира системата, крепяща други филоти, свързани в определен ред. Дума за съществата със собствен живот — планети, атоми, животни, звезди, — но с подсилено значение.

— Джейн е аюа, не просто една програма. Следователно тя може да запомни модела. Може да включи космическия кораб като модел в собствения си модел. Може да го обработи и запази, докато системата отново не стане реалност. Ще го направи част от себе си и ще го помни безпогрешно и несъзнателно, както твоята аюа познава собственото ти тяло и го държи като едно цяло. След това ще може да го пренесе отвъд и да го върне пак тук.

— Значи и Джейн трябва да отиде, така ли? — попита Валънтайн.

— Ако е възможно, то ще е, защото Джейн ще пътува с кораба.

— Как? То не е толкова лесно, като да я вземеш и да я пренесеш в някоя кофа.

— Това Андрю го е научил от Царицата на кошера. Всъщност Джейн съществува на определено място — тоест нейната аюа има определено местоположение в пространството.

— Къде?

— В Андрю Уигин.

Нужни им бяха няколко минути, за да й обяснят какво е научил Ендър от Царицата на кошера. Доста странно й се струваше това компютърно създание да се помещава в тялото на брат й, но имаше логика Джейн да е създадена от Царицата на кошера по време на войните срещу бъгерите. За Валънтайн обаче това веднага водеше до други последствия. Ако космическият кораб можеше да се придвижи със свръхсветлинна скорост единствено с помощта на Джейн, а Джейн се намираше в тялото на Ендър, изводът можеше да е само един.

— Значи и Андрю трябва да отиде, така ли?

— Очевидно — отвърна Грего.

— Той е малко стар за пилот на пробен полет.

— В този случай ще е само пътник. Само че, по стечение на обстоятелствата, пилотът ще се помещава в него.