Орсън Кард - Ксеноцид

— Тоест без никакви размери — вметна Грего.

— Добре помня уроците по геометрия — отбеляза Валънтайн.

— И веднага е започнала да расте, да расте. С растежа й времето трябва да се е забавило… или може би да се е забързало?

— Няма значение — каза Грего. — Зависи дали се намираш в новопоявилата се вселена, в отвъдното измерение или в някоя друга вселена.

— Както и да е, вселената сега изглежда постоянна във времето, но продължава да се разширява. Ако искаш обаче, можеш да я разглеждаш като еднаква на размери, а променяща се във времето. Скоростта на светлината се забавя, така че за достигане от една точка до друга й е нужно повече време, само че не можем да разберем, че се забавя, защото всичко останало започва да тече по-бавно. Разбираш ли? Всичко е въпрос на гледна точка. В това отношение, както каза Грего по-рано, вселената, в която живеем, може да се приеме за голяма колкото геометрична точка — ако се гледа от отвъдното измерение. Всяко уголемяване на вселената е въпрос на относително местоположение и време.

— Най-странното от всичко е, че това се върти в главата на Олядо от години — сподели Грего. — През цялото време си е представял вселената като една точка насред Отвъдното. Не че е първият, на когото му минава през главата. Той просто е вярвал в тази теория и сега успя да направи връзката с наученото от Царицата на кошера за аюа.

— След като ще си играем на метафизика, откъде е тръгнало всичко? — започна Валънтайн. — Ако това, което смятаме за реалност, е възникнало като представа в нечия глава, за да изскочи изведнъж от Отвъдното, тогава този някой би трябвало още да скита наоколо и да създава вселени под път и над път. Откъде тогава е дошъл този някой? И какво е имало, преди да започне да измисля светове? И как всъщност е възникнало Отвъдното?

— Това е типично мислене за жител на една затворена вселена — отвърна Олядо. — Така разсъждаваш, защото още приемаш времето и пространството за абсолютни. Представяш си, че всичко трябва да има начало и край, защото така стоят нещата в познаваемия ни свят. Въпросът е, че отвъд изобщо не действат такива закони като тук. Отвъдното винаги е било и винаги ще бъде. Броят на филотите там е безкраен и всичките винаги са съществували. Независимо колко изтегляш и включваш в подредените вселени, там винаги ще остават толкова, колкото е имало и преди.

— Но някой все пак трябва да е започнал да създава вселени.

— Защо?

— Защото… защото…

— Никой никога не е започвал. Този процес е текъл винаги. Искам да кажа, че ако не е текъл винаги, не е могъл да започне. Отвъд не съществуват никакви модели на подреденост, там е невъзможно да се създаде подредена система, филотите не могат да действат по никакъв начин, защото не могат да намерят мястото си.

— Как е възможно това винаги да е ставало?

— Представи си, че този момент, реалността, в която живеем в момента, сегашните условия в тази вселена… във всички вселени…

— Искаш да кажеш сега.

— Да. Представи си, че нашето сега е повърхността на една сфера. Времето се движи през хаоса на Отвъдното като повърхността на една разширяваща се сфера, като надуващ се балон. Отвъд всичко е хаос. Отвътре е реалността. Постоянно расте, както казваш ти, Валънтайн. През цялото време ражда нови вселени.

— Добре, но откъде е дошъл този балон?

— Добре, представихме си балона. Разширяващата се сфера. Сега си представи, че тази сфера е с безкраен радиус.

Валънтайн опита да си представи какво би означавало това.

— Повърхността й трябва да е съвършено плоска.

— Точно така.

— И никога не може да се обиколи.

— Да. Безкрайно голяма. Невъзможно е дори да преброиш вселените, съществуващи вътре. И така, качваш се на един космически кораб и започваш да пътуваш от повърхността към центъра. Колкото по-навътре влизаш, толкова по-старо е всичко. Минаваш през всички стари вселени. Кога ще стигнеш до първата?

— Никога. Не и ако пътуваш с крайна скорост.

— Центърът на сфера с безкраен радиус не може да се достигне от повърхността, защото независимо колко далеч стигнеш, независимо колко бързо се движиш, центърът винаги ще е на безкрайно разстояние от теб.

— А точно там е започнал светът.

— Вярвам, че е така.

— Значи вселената е такава, защото винаги е била такава.

— Реалността е такава, защото винаги е била такава. Всичко, което не следва този път, се връща в хаоса. Всичко, което го следва, влиза в реалността. Границата между двете е вечна.