Орсън Кард - Ксеноцид

— Прекалено много „ако“ — отбеляза Валънтайн.

— Забравяш, че изхождаме от предположението за ролята на силното желание — напомни Олядо.

— Да, забравих да го спомена — продължи Грего. — Предполагаме също така, че Царицата на кошера е права в това, че филотите разпознават модели, съществуващи в съзнанието, и веднага заемат подходящата система. Следователно всяка мисъл, възникнала тук, моментално се предава и разпознава в Отвъдното.

— Много ясно — съгласи се Валънтайн. — Чудя се как не ти е хрумнало по-рано.

— Така е. Та ето значи как ще го направим. Вместо да опитваме да преместим физически всички частици, изграждащи даден космически кораб и пътниците му, от планета А на планета Б, ние просто ще си представим, че съществуват не в нашето измерение, а в Отвъдното. В този момент всички фило-ти, изграждащи кораба и хората, ще се разделят, ще се прехвърлят отвъд и ще се свържат там според познатия им модел. След това ще направим същото, за да ги върнем отново в нашето измерение, но този път на планета Б. За предпочитане на безопасно място в орбита.

— Ако на всяка точка от нашето измерение отговаря друга в Отвъдното, не е ли достатъчно да извършим пътуването си там, вместо тук?

— Там действат различни закони. Там няма координатна определеност. Нека да приемем, че пространствената определеност в нашето измерение — относителното местоположение на нещата — е просто резултат от реда, приет от филотите. Една условност. По същия начин и с разстоянията. Ние измерваме разстоянието според времето, необходимо да го преодолеем, но това време е необходимо само защото филотите, изграждащи материята и енергията, се подчиняват на условностите на природните закони. Като скоростта на светлината например.

— Те просто спазват ограниченията на скоростта.

— Да. Освен ограничения на скоростта, в нашето измерение има и ограничение на размерите. Ако си представиш вселената като сфера, отвън диаметърът й може да е сантиметър, а може да е трилиони светлинни години.

— И когато излезем отвъд…

— Тогава вселената ще е с абсолютно същите размери като всеки филот там — тоест без никакви размери. Освен това, тъй като там няма определеност на местоположението, всички филоти в пространството би трябвало да са еднакво близо и еднакво далеч от нашата вселена. Следователно можем да влезем в нашето измерение в която точка си поискаме.

— Това звучи съвсем лесно — отбеляза Валънтайн.

— Да, така е.

— Трудната част е в това, да го пожелаеш — намеси се отново Олядо.

— За да си представиш модела и да го задържиш в съзнанието си, наистина трябва да разбираш добре системата — продължи Грего. — Всеки филот, управляващ определена система, познава само своята част от реалността. Моделът зависи от това, всеки от филотите, изграждащи отделните му части, да си върши работата и да поддържа собствената си подсистема. Освен това филотът, контролиращ цялата система, трябва постоянно да поддържа отделните й части заедно. Така филотът на атома зависи от филотите на неутроните, протоните и електроните, поддържащи собствената си вътрешна структура, и от този на молекулата, който го държи на точно определено място, филотът на атома върши само своята задача, тоест да държи отделните части на атома свързани. Така е устроена реалността… е, поне според този модел.

— Значи преместваме цялата система отвъд и после я връщаме вътре. Това ми е ясно.

— Да, ама кой ще го направи? Защото за изпращането трябва целият структурен модел на кораба и хората в него да се установи като една система, не като прост сбор от отделни предмети. Имам предвид, че когато натовариш космическия кораб с багаж и хора, той не се превръща в една жива система, в един филотичен организъм. Това не е като раждането на едно дете — организъм, който може сам да поддържа целостта си. Корабът и съдържанието му са само група предмети. Може да се разпадне във всеки един момент. Затова, когато прехвърлиш всички филоти в измерение, в което липсват конкретност на местоположението и размерите или каквото и друго правило за определеност, как ще успеят те да се свържат отново? И дори да се съберат в структурите, които познават, какво ще се получи? Атоми. Може би дори живи клетки, организми — но без космически костюми и кораб, защото те не са живи. Всички атоми и може би молекули ще се носят наоколо, вероятно ще си взаимодействат неконтролируемо, когато филотите започнат да разпознават модела, но никакъв кораб няма да се получи.