Жул Верн: Жангада (800 левги по Амазонка)

В този момент семейство Дакоста излезе от жилищната постройка и се запъти през навалицата към малкия параклис.

Жоам Дакоста бе посрещнат с бурни ръкопляскания. Той водеше под ръка госпожа Валдес. Кавалер на Якита беше губернаторът на Белен, който заедно с другарите на младия военен лекар бе удостоил с присъствието си брачната церемония. Маноел крачеше до Миня, очарователна в новата си булчинска рокля; след тях вървеше Фрагозо, който държеше за ръка сияещата Лина; шествието завършваше с Бенито, старата Сибела и слугите на почтеното семейство, които минаваха между строения в две редици екипаж на жангадата.

Отец Пасаня чакаше двете двойки пред входа на параклиса. Обредът бе извършен просто, и същите ръце, които някога бяха благословили Жоам и Якита, този път се протегнаха да дадат брачна благословия на техните деца.

Такова щастие не биваше да бъде помрачавано от тъгата на дългата раздяла.

Затова Маноел Валдес скоро щеше да подаде оставка, за да се присъедини към цялото семейство в Икитос, където можеше да упражнява ползотворно професията си като цивилен лекар.

Естествено, двойката Фрагозо нямаше да се поколебае да последва тези, които бяха за нея по-скоро приятели, отколкото господари.

Госпожа Валдес не искаше да разделя сина си от тези честни хора, но постави едно условие: че ще я навестяват често в Белен.

Нямаше нищо по-лесно от това. Нали голямата река служеше за свръзка между Икитос и Белен, която никога не биваше да се прекъсва? И наистина след няколко дни първият пътнически параход щеше да започне редовни и бързи курсове, а му беше нужна само една седмица, за да стигне горното течение на Амазонка, по която жангадата се бе спущала толкова месеци.

С добър търговски нюх Бенито успя да сключи голяма сделка при изгодни условия, и скоро от досегашната жангада, — тоест от сала, скован в Икитос от цяла гора — не остана нищо.

След един месец фермерът, жена му, сина му, Маноел и Миня Валдес, Лина и Фрагозо заминаха с един от пътническите параходи по Амазонка обратно за голямото имение Икитос, управлението на което трябваше да се поеме от Бенито.

Този път Жоам Дакоста се върна там с високо вдигната глава и докара през бразилската граница голямо, щастливо семейство!

А Фрагозо по двадесет пъти на ден повтаряше:

— Ех, ако не беше лианата!

Накрая дори нарече Лиана младата мулатка, която оправдаваше напълно това красиво име с нежността си към този добър момък.

— Разликата е само в една буква — казваше той, — Л — Лина и Лиана е почти едно и също, нали?

Любимецът на младите читатели Жул Верн е създател на монументална поредица от романи под общото заглавие „Необикновени пътешествия“ Като цяло тя представлява научно-художествена енциклопедия за юноши и обхваща общо 65 романа.

През есента на 1880 г. Жул Верн представил на своя издател Етцел ръкописа на „Жангада“ — 22-рия роман от тази поредица. Според установения между автора и издателя ред романът бил поместен първо в детско юношеското „Списание за възпитание и развлечение“ (№ 33 и 34 1881 г.), а после (същата година) излязъл едновременно в две отделни издания — евтино и луксозно.

Още докато романът се печатал в списанието, Жул Верн узнал, че един студент от Политехническото училище е успял да разчете криптограмата, на която се основава целият замисъл на „Жангада“. Писателят побързал да състави за отделното издание нова, по-сложна криптограма, не тъй лесна за предварително дешифриране.

Неочакваното намиране на тайнствен документ, от правилното разчитане на който може да зависи по-нататъшната съдба и дори животът на героя, е един от любимите художествени похвати на Жул Верн.

От стар пергаментов ръкопис професор Лиденброк узнава, че съществува вход за „центъра“ на Земята („Пътешествие до центъра на Земята“). Писмо в бутилка, извадена от стомаха на акула, насочва към следите на изчезналия Грант („Децата на капитан Грант“). Уловен пощенски гълъб с шифрована бележка разкрива на австрийските власти тайния заговор на Матиаш Шандор от едноименния роман.

Всеки от тези тайнствени документи е съставен много умело. Читателят не бива в никой случай да намери ключа на шифъра без помощта на автора, иначе се разваля целият ефект. Според биографите на Жул Верн той изучавал специални трудове по криптография и тайнопис, обичал да съставя и разгадава всевъзможни главоблъсканици, ребуси, шаради, логогрифи, смятал тази работа за полезна тренировка на ума и паметта. Между документите на писателя са намерени няколко хиляди подобни „творения“. Но може би в никое друго произведение на Жул Верн шифрованият документ не е съставен така майсторски, както в „Жангада“. Историята на неговото разшифроване и обяснение заема няколко глави, безспорно най-увлекателните в романа.