По този начин именно авантюристът Торес, лишен от всякакви средства за съществуване, се сприятелил с него. Той и Ортега установили тясна дружба. Но както бе казал Торес, угризенията започнали да тровят живота на негодника. Споменът за престъплението му вдъхвал ужас. Той знаел, че друг е осъден вместо него! Знаел, че този друг е колегата му Жоам Дакоста! Знаел, най-после, че макар този невинен да е успял да избегне бесилката, той не преставал да бъде под заплахата от смъртно наказание! И се случило така, че при един поход на отряда, отвъд перуанската граница, предприет преди няколко месеца, Ортега попаднал в околностите на Икитос и там разбрал, че Жоам Гарал (който не го познал) е всъщност Жоам Дакоста.
Тогава решил според възможностите си да поправи неправдата, жертва на която станал неговият бивш колега. Той изложил в един документ всички факти, свързани с престъплението в Тижуко, но, както знаем, го съставил в загадъчна форма, с намерение да го прати на икитоския фермер заедно с шифъра, за да може да го разчете.
Смъртта не му позволила да поправи докрай неправдата. Ранен тежко в схватката с негрите при Мадейра, Ортега почувствувал, че смъртта му е близка. В това време при него бил другарят му Торес. Ортега сметнал, че може да довери на този приятел тайната, която цял живот носил като тежко бреме. Той му дал документа, написан изцяло със собствената му ръка, като го накарал да се закълне, че ще го предаде на Жоам Дакоста — казал името и адреса му, а с последния дъх от устата му се изтръгнало числото 432513, без което документът щял да остане абсолютно неразгадаем.
Знаем как след смъртта на Ортега непочтеният Торес изпълни заръката му, как реши да се облагодетелствува от доверената му тайна, как се опита да я използува за гнусен шантаж.
На Торес бе писано да загине от насилствена смърт, преди да постигне целта си, и да отнесе тайната със себе си. Но името Ортега, донесено от Фрагозо, което стоеше като подпис под документа, бе позволило накрая да се разчете съдържанието му благодарение на находчивостта на съдията Жарикес.
Да, това беше толкова търсеното веществено доказателство, неоспоримото показание за невинността на Жоам Дакоста, което му възвръщаше живота и честта!
Виковете „ура“ закънтяха още по-силно, когато достойният съдия прочете на висок глас, за назидание на всички, страшната история, изложена в документа.
И сега, след като имаше несъмненото доказателство, със съгласието на полицейския началник съдията Жарикес предложи, докато чакат новите инструкции, които щяха да поискат от Рио де Жанейро, Жоам Дакоста да живее не в затвора, а в неговия дом.
Това не представляваше трудност, и Жоам Дакоста, заобиколен от стеклото се население на Манао и придружен от близките си, бе по-скоро пренесен на ръце, отколкото заведен до къщата на съдията като победител. В този момент икитоският фермер се чувствуваше възнаграден за всичките си страдания през дългите години на изгнание и при все че беше щастлив повече заради семейството си, отколкото заради себе си, не по-малко се гордееше и с родината си, загдето не бе позволила да се извърши такава крайна неправда!
А какво ставаше в това време с Фрагозо?
О, добрият момък бе обсипан с ласки! Бенито, Маноел и Миня не му даваха мира. Лина също не го щадеше! Той просто не знаеше кого да слуша и енергично отбиваше изблиците на признателност! Не заслужавал чак толкова! Всичко е резултат на случайност! Нима трябва да му благодарят, че е познал в лицето на Торес горски стражар? Не, дума да не става. Колкото до това, че му хрумнало да тръгне да търси отряда, към който се е числил Торес, той сам не бил убеден, че ще има някаква полза, а що се отнася до името Ортега, дори не съзнавал важността му!
Хвала ти, Фрагозо! Волно или неволно, все пак ти спаси Жоам Дакоста!
Но какъв чуден низ от събития бе довел на й-после до тази цел спасяването на Фрагозо, когато умираше от изтощение в икитоската гора, радушният прием, оказан му във фазендата, срещата с Торес на бразилската граница, прехвърлянето му на жангадата и накрая щастливото обстоятелство, че Фрагозо вече го бе виждал някъде!
— Е, вярно! — извика накрая Фрагозо. — Но цялото това щастие дължите не на мен, а на Лина!
— На мене ли? — учуди се младата мулатка.
— Да, разбира се! Ако не беше лианата, ако не беше хрумването с лианата, щях ли да ощастливя толкова хора!
Излишно е да описваме с какви похвали, с какви ласки бяха отрупани Фрагозо и Лина от цялото почтено семейство, от новите приятели, които след толкова изпитания си бяха спечелили в Манао.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу