Всъщност и той не знаеше; но във всеки случай бързаше колкото е възможно по-скоро да съобщи на съдията Жарикес наученото при този кратък поход.
Ето какво бе станало:
Фрагозо не се лъжеше, когато позна в лицето на Торес горския стражар от отряда, действуващ в крайбрежните райони на Мадейра.
Затова замина и като стигна до устието на този приток, узна, че началникът на тези „capitaes do mato“ се намира в момента из околностите.
Без да губи нито час, Фрагозо тръгна да го търси и след доста усилия успя да го издири.
Началникът на горската стража отговори без колебание на запитванията на Фрагозо. Той нямаше никакъв интерес да мълчи.
Всъщност Фрагозо му зададе само три въпроса:
— Числеше ли се горският стражар Торес преди няколко месеца към вашата част?
— Да.
— Дружеше ли по това време с някой от колегите ви, който да е умрял наскоро?
— Дружеше.
— А как се казваше този човек?…
— Ортега.
Ето, това е всичко, което научи Фрагозо. Можеха ли тези сведения да променят положението на Жоам Дакоста? Откровено казано, едва ли.
Тъй като разбираше добре това, Фрагозо настоя пред началника на горската стража да му каже познавал ли е Ортега, знае ли откъде е и може ли да му даде някакви сведения за неговото минало. Всичко това беше много важно, защото по думите на Торес този Ортега беше истинският виновник за престъплението в Тижуко. За нещастие обаче началникът на горската стража не можа да му даде никакво сведение по тези въпроси. Известно беше само, че този Ортега служел от доста години в горската стража; че между Торес и него се завързала тясна дружба, че ги виждали винаги заедно и че Торес бдял над смъртното ложе, когато приятелят му издъхвал.
Ето какво знаеше началникът на отряда и нищо повече не можа да каже.
Така че Фрагозо трябваше да се задоволи с тези незначителни подробности и си тръгна веднага.
Но макар преданият момък да не носеше доказателство, че този Ортега е виновник за престъплението в Тижуко, все пак в резултат от инициативата му се бе установило, че Торес е говорел истината, когато твърдеше, че един от колегите му от горската стража умрял и че той лично присъствувал на последните му минути.
Що се отнася до предположението, че Ортега му е предал въпросния документ, сега то почти се потвърждаваше. Освен това твърде вероятно беше този документ да е свързан с престъплението, а действителният виновник да е Ортега и той да признава в него вината си и да описва обстоятелствата, поради които тя не подлежеше на съмнение. Следователно, ако можеше да се прочете този документ, ако се намереше ключът му, ако се узнаеше шифърът, въз основа на който е съставен, несъмнено накрая истината щеше да блесне!
Но Фрагозо не знаеше този шифър! Няколко допълнителни догадки, почти пълна увереност, че авантюристът не е измислил нищо, някои факти, показващи, че тайната на това дело е скрита в документа — ето всичко, което честният момък носеше от посещението си при началника на частта, където бе служил Торес.
И все пак, колкото и малко да беше това, Фрагозо бързаше да разкаже всичко на съдията Жарикес. Той съзнаваше, че не бива да губи нито час, ето защо тази сутрин към осем часа, капнал от умора, стигна на половин миля от Манао.
Това разстояние, което го делеше още от града, Фрагозо измина за няколко минути. Непреодолимо предчувствие го тласкаше напред и почти го убеждаваше, че спасението на Жоам Дакоста сега е в неговите ръце.
Изведнъж Фрагозо се спря, като че краката му се вкорениха в земята и не можеше да помръдне.
Той се намираше пред малко площадче, към което водеше една от градските порти.
Там, сред гъста навалица, на двайсетина фута се издигаше бесилка.
Фрагозо почувствува, че и последните сили го напускат. Той падна. Очите му неволно се затвориха. Не искаше да гледа, а от устните му се изтръгнаха думите:
— Много късно! Много късно!…
Но с нечовешко усилие той се приповдигна. Не! Още не беше късно! Тялото на Жоам Дакоста не се поклащаше на края на въжето!
— Съдията Жарикес! Съдията Жарикес! — завика Фрагозо.
И задъхан, страшно развълнуван, той се втурна към градската порта, премина по главната улица на Манао и се строполи полумъртъв пред прага на съдийската къща.
Вратата беше затворена. Фрагозо намери още сила да почука на тази врата.
Отвори му един от слугите на съдията. Господарят му не желаел да приема никого.
Въпреки тази забрана Фрагозо блъсна човека, който му преграждаше входа на къщата, и с един скок се озова в кабинета на съдията.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу