— Връщам се от провинцията, където Торес е служил като горски стражар! — извика той. — Господин съдия, Торес е казал истината!… Спрете… спрете екзекуцията!
— Намерихте ли частта му?
— Да!
— И ми носите шифъра на документа?…
Фрагозо не отговори.
— Тогава оставете ме! Оставете ме! — кресна съдията Жарикес, който в изблик на искрен гняв грабна документа, за да го унищожи.
Фрагозо улови ръцете му и го възпря.
— Истината е тук! — каза той.
— Зная — отвърна съдията Жарикес; — но каква полза от истина, която не може да се разкрие!
— Тя ще блесне!… Трябва… трябва!
— Още веднъж ви питам: имате ли шифъра?…
— Не — отговори Фрагозо, — но, повтарям ви, Торес не лъже!… Един от колегите му, с когото имал тесни връзки, умрял преди няколко месеца и няма съмнение, че този човек му е дал документа, който Торес искал да продаде на Жоам Дакоста!
— Да! — отвърна съдията Жарикес. — Да!… Няма съмнение… за нас, но това не е достатъчно убедително за тия, които разполагат с живота на осъдения… Оставете ме!
И отблъсна Фрагозо, но той не искаше да си отива. Бръснарят коленичи пред съдията.
— Жоам Дакоста е невинен! — завика той. — Вие не бива да позволявате да умре! Той не е извършил престъплението в Тижуко! Извършил го е другарят на Торес, който е написал документа! Ортега!…
Като чу това име, съдията Жарикес скочи. После, когато бушуващата в душата му буря поутихна, той измъкна документа от стиснатия си пестник, разгъна го на масата, седна и като прокара ръка през очите си, каза:
— Това име!… Ортега!… Да опитаме!
И така, изхождайки от новото име, донесено от Фрагозо, той пристъпи към работа, както бе правил вече с другите собствени имена, които напразно бе опитвал. След като го написа над първите шест букви на абзаца, той получи следното съчетание:
Ortega
Phyjsl
— Нищо — каза той, — нищо не излиза!
И наистина буквата h , поставена под r , не можеше да се предаде с цифра, защото по азбучен ред тя стои преди буквата r .
Само p , y и j , разположени под буквите o , t и e се предаваха с цифри — 1, 4 и 5.
Що се отнася до s и l , поставени в края на думата, те бяха разделени от g и a с дванайсет букви, така че беше невъзможно да се изразят с една цифра. Значи не съответствуваха нито на g , нито на a .
В този момент от улицата се надигнаха страшни викове, викове на отчаяние.
Фрагозо се завтече към един от прозорците и го отвори, преди съдията да успее да му попречи.
Улицата беше задръстена от народ. Наближаваше часът, когато осъденият щеше да излезе от затвора, и тълпата вече се стичаше към мястото, където се издигаше бесилката.
Съдията Жарикес изглеждаше страшен с втренчения си поглед, впит в редовете на документа.
— Последните букви! — промърмори той. — Да опитаме и последните букви!
В това беше единствената му надежда.
И с ръка, която трепереше така, че се затрудняваше да пише, той разположи името Ортега над шестте последни букви от абзаца, както бе направил преди малко с първите шест.
И нададе вик. Той бе открил преди всичко, че тези последни шест букви стоят по азбучен ред след буквите, съставляващи името Ортега, и следователно всички можеха да се изразят с цифри и да образуват число.
И действително, когато състави формулата и пресметна разликата между буквите на документа и буквите на името, получи следното:
Ortega
432513
Suvjhd
Съставеното по този начин число беше 432513.
Но дали в последна сметка именно въз основа на това число е бил написан документът? Не е ли то погрешно както опитаните преди?
В този момент виковете се засилиха — жални викове, които изразяваха съчувствието на тълпата. На осъденият му оставаха само няколко минути живот! Фрагозо, обезумял от мъка, изскочи от стаята!… Той искаше да види за сетен път своя благодетел, комуто предстоеше да умре!… Искаше да се хвърли пред печалното шествие, да го спре с вик: „Не убивайте този невинен човек! Не го убивайте!…“
А съдията Жарикес вече бе написал полученото число над първите букви на абзаца, повтаряйки го колкото пъти беше необходимо, по следния начин:
432513432513432513432513
Phyjslyddqfdzxgasgzzqqeh
После, като отброи по азбучен ред и нанесе истинските букви, прочете
Le veritable auteur du vol de… 43 43 Истинският виновник за кражбата на — Б.пр.
Съдията изрева от радост! Значи числото 432513 беше толкова търсеното число! Името Ортега му бе помогнало да го намери! Най-после той имаше ключа на документа, който щеше безспорно да докаже невинността на Жоам Дакоста. И без да чете по-нататък, съдията изхвръкна от кабинета си и като изскочи на улицата, завика:
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу