Жан-Пиер Вернан: Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Кои са циклопите? Как донасят те победата на Зевс? Като му предоставят непобедимо оръжие, мълнията. Отново Гея, която следи всичко, им дава средствата да го изработят, така, както е извлякла от недрата си белия метал на сърпа, с който е въоръжила Кронос. Сега отново тя предоставя материала. Еднооките циклопи, ковачи, едни предварителни Хефестовци, са господари на гръмотевицата и я дават на разположение на Зевс, за да си служи с нея. В ръката на Зевс тя е невероятно мощна и действена наситена светлина и огън. Сега става ясно защо циклопите са еднооки: защото самото око сякаш е огън. Вътре в недрата на съществата погледът е за древните — онези, които са измислили тези истории — лъч светлина, излизащ от окото. А светлината, избликваща от окото на Зевс, е именно светкавицата. Всеки път, когато той е наистина в опасност, окото му изпепелява противниците. Окото — от една страна за циклопите, а от друга за хекатонхейрите, тези огромни чудовища с умножена по сто сила на ръцете, cheires на гръцки. Хекатонхейри значи сторъки: те са силата на сграбчването. С тези два коза, изпепеляващото око на циклопите и мощта на побеждаващата ръка, Зевс става наистина непобедим.

В тази битка има връхна точка. В разгара на сражението между божествата, когато Зевс мята гръмотевицата си и хекатонхейрите се втурват срещу титаните, светът се връща в хаотично състояние. Планините рухват, земята се нацепва и от дъното на Тартара, където царува Нощта, изведнъж се издига мъгла от дълбините. Небето се срутва върху земята, светът се завръща в Хаоса, най-старото състояние на изначално безредие, когато още нищо не е имало форма. Победата на Зевс не е само начин да се наложи над своя противник и баща Кронос, а е и начин да се пресътвори светът, да се възсъздаде подреден свят въз основа на Хаос, на Зев, в който нищо не се вижда, в който всичко е безредие.

Става ясно, че една от силите на Зевс, независимо дали ползва ръката на хекатонхейрите или окото на циклопите, се дължи на способността му да покори противника си, да му наложи подчинение. Господството на Зевс е господство на царя, който владее вълшебството на завързването. Щом някой се изправи срещу него, Зевс мята бляскавия камшик на погледа си и го обвива с него. Сила на окото, сила на ръката — и врагът пада покорен. В момента на този зловещ апотеоз на зевсовото могъщество, който включва като необходим етап временно завръщане в Хаоса, титаните са сринати на земята. Зевс ги събаря с камшичните удари на мълнията си и със здравата хватка на хекатонхейрите. Те падат, а сторъките стоварват отгоре им планина от огромни камъни, под която титаните повече не могат да помръднат. Тези богове, чиято мощ се проявява чрез подвижността им, чрез постоянното им присъствие, са омаломощени, сковани и обездвижени под камара, от която не могат да се измъкнат. Силата им вече не може да действа. Сторъките Кот, Бриарей и Гий ги грабват и ги отнасят в подземния свят. Титаните не могат да бъдат убити, защото са безсмъртни, но са изпратени в подземния Хаос, в обвития в мъгла Тартар, където нищо не може да се разграничи, няма посоки — тази зейнала бездна в дъното на земята. За да не могат да се измъкнат на повърхността, Посейдон получава задачата да построи крепост край това гърло, което образува тесния проход надолу под земята към сенчестия свят на Тартар. През това гърло, като през гърло на делва, се спускат всички корени, които земята засажда в мрака, за да осигури стабилността си. На това място Посейдон издига тройни бронзови укрепления и поставя сторъките за верни стражи на Зевс. Със запушването на този отвор са взети всички предпазни мерки, за да не може никога поколението на титаните да излезе на светлина.

Ето, първото действие е завършило. Сега Зевс е победител. Той е получил подкрепата на циклопите и сторъките, но се е съюзил и с някои титанични сили. В частност тази богиня, която представлява цялата страшна мощ, която могат да имат подземният свят, светът на ада, а също и водният свят — богинята Стикс. Тя тече в недрата на земята, тече в Тартара, после на едно място избликва на повърхността. Водите на Стикс са толкова могъщи, че всеки смъртен, който пийне от тях, пада мъртъв на място. Стикс решава по време на битката да напусне лагера на титаните, на който принадлежи по рождение, и да мине на страната на Зевс. Тя застава в неговите редици, водейки със себе си двете си деца на име Кратос и Биа (Власт и Сила). Кратос олицетворява властта на надмощието, способността да наложиш волята си на противниците. Биа въплъщава грубото насилие, противопоставящо се на хитрината. След победата над титаните Зевс постоянно държи в обкръжението си Кратос, властта на световното господство, и Биа, способността да отприщи насилие, срещу което няма защита. Когато Зевс пътува, където и да отива, Кратос и Биа винаги го съпровождат, застанали от двете му страни.