Жан-Пиер Вернан: Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

И така, декорът е разположен в театъра на света. Пространството е отворено, времето тече, поколенията се следват. Долу има подземен свят, има просторна земя, море, потокът Океан, който опасва всичко, и най-горе неподвижно небе. Така, както земята е стабилна опора за хората, животните, високо горе небето на етера е обиталище за божествата. Титаните, които са първите богове в истинския смисъл на думата, децата на Небето, са господари на този свят. Те се настаняват на най-високото, на земните планини, където се установява и обиталището на второстепенните божества — наядите, горските нимфи, планинските нимфи. Всеки заема мястото, където може да действа.

Най-горе в небето се намират боговете титани, които се наричат Ураниди, деца на Уран, момчета и момичета. Начело стои най-малкият от боговете, който е хитро, коварно, жестоко божество. Именно той, Кронос, не се поколебава да отсече гениталиите на баща си. Осмелявайки се на това действие, той разблокира вселената, създава пространството, слага начало на един диференциран, подреден свят. Това положително действие има и своята мрачна страна, то е същевременно престъпление, което ще трябва да бъде платено. Защото в момента, когато се оттегля към окончателното си местоположение, Небето не пропуска да отправи срещу децата си, първите индивидуализирани божества, проклятие, което ще се осъществи и за което ще се погрижат родените от осакатяването Еринии. Един ден Кронос ще трябва да плати дълга си на Ериниите — отмъстителки за баща му.

И така, най-младият, но и най-дързък между синовете му, този, който осъществява хитрината на Гея, за да откъсне и отдалечи Небето от нея, Кронос, ще бъде цар на боговете и на света. С него, около него са боговете титани, подчинени, но единни с него. Кронос ги е освободил, те са негови подопечни. Съществуват още две тройки същества, родени от прегръдките на Уран и Гея, които отначало са затворени в лоното на Земята, както и братята им титаните — а именно тримата циклопи и тримата хекатонхейри. Какво става с тях? По всичко изглежда, че този ревнив, зъл и вечно мнителен и дебнещ бог Кронос, от страх да не му кроят някаква клопка, ги оковава във вериги. Той омотава тримата циклопи и тримата хекатонхейри и ги праща в подземния свят. Напротив, титаните и титанидите, братя и сестри, се събират; в частност Кронос заживява с една от тях, Рея. Тя се явява нещо като двойничка на Гея. Рея и Гея са две близки първични сили. Обаче нещо ги различава: Гея носи име, понятно за всеки грък, Гея се казва Земя и е земята; а пък Рея има собствено, индивидуално име, което не включва в себе си никаква природна стихия. Рея има по-антропоморфен, по-човешки, по-специфичен облик от Гея. Но в последна сметка Гея и Рея са като майка и дъщеря, те са много близки и си приличат.

Кронос се съвкупява с Рея и, следователно, също ще има деца, които от своя страна ще породят други деца. Те ще образуват ново поколение божества, второто поколение на индивидуализирани богове, със свои имена, отношения и сфери на влияние. Но мнителният и ревнив Кронос, загрижен за властта си, няма доверие на децата си. Още повече, че Гея го е предупредила. Тъй като е майка на всички първични божества, тя знае тайните на времето и улавя онова, което е скътано в гънките му и малко по малко се показва наяве. Тя знае бъдещето предварително. Гея предупреждава сина си, че рискува сам да стане жертва на едно от децата си. Един от синовете му, по-силен от него, ще го свали от престола. Следователно господството на Кронос е временно. Затова той, изпълнен с тревога, ще вземе предпазни мерки. Щом като му се роди дете, той го глътва, прибира го в стомаха си. Така всички деца на Кронос и Рея са погълнати в бащиния корем.

Разбира се, Рея е също тъй недоволна от това поведение, както е била и Гея от държанието на Уран, който пречел на децата си да излязат на светло. Уран и Кронос по някакъв начин хвърлят потомството си в мрака на пред-раждането. Те не искат то да разцъфти под светлината, както дървото пробива почвата и живее между небето и земята. По съвет на Земята Рея решава да се противопостави на скандалното поведение на Кронос. Затова тя замисля хитрина, коварство, измама, лъжа. По този начин тя противопоставя на Кронос тъкмо онова, което го определя, защото той е бог на хитрината, на лъжата и двойствеността. Когато последното му дете, Зевс, най-малкото момче — така, както и Кронос е най-малкото момче на Уран — ще се роди всеки момент, Рея отива на Крит и ражда там тайно. Тя поверява бебето на божествени същества, наядите, които ще се наемат да го отгледат в една пещера, така че Кронос нищо да не заподозре и да не чуе плача на новороденото. По-късно, понеже виковете на детето бързо набират сила, Рея се обръща към мъжки божества — куретите, и ги моли да останат пред входа на пещерата и да танцуват бойни танци, тъй че дрънченето на оръжието и разни шумове и песни да заглушават гласа на малкия Зевс. И така, Кронос не се усъмнява в нищо. Но тъй като знае, че Рея е била бременна, той чака да види последното си дете, което тя е родила и трябва да му покаже. Тогава какво му носи тя? Камък. Камък, увит в бебешки пелени. Тя казва на Кронос: „Полека, то е крехко, то е мъничко“, и хоп, Кронос глътва на една хапка повития камък. И тъй, цялото потомство на Кронос и Рея е в корема на Кронос, а най-отгоре е камъкът.