Титан — Дете на Уран и Гея. Бог от първото поколение, борил се срещу Олимпийците за световното господство.
Титон — Брат на Приам. Еос се влюбва в него заради красотата му. Отвлича го и поисква за него безсмъртие.
Тифон — Или Тифей. Чудовище, син на Гея и Тартар, бори се със Зевс, който успява да го победи.
Удей — Един от петимата Спарти.
Уран — Обожественото Небе, родено от Гея.
Феаки — Мореплавателски народ. В края на пътуването на Одисей му помагат да премине от отвъдния свят към човешкия свят и го оставят спящ на един плаж на Итака.
Феникс — Един от синовете на Агенор, заминал с братята си да търси отвлечената от Зевс Европа.
Филетий — Пастир, задължен да пасе говедата на Одисей; останал предан на господаря си.
Форкин — Син на Гея и Понт. От връзката си с Кето създава трите Граи.
Хаос — Или Зев. Първична стихия, от която произхожда светът.
Харибда — Морско чудовище, което от скалата си поглъща всички минаващи наблизо кораби.
Хармония — Дъщеря на Арес и Афродита. Съпруга на Кадъм.
Харпии — Чудовища с птичи тела и женски глави. Нападат хора, отвличат ги без да оставят следа.
Хезиод — Беотийски поет, автор на епическите поеми „Теогония“ и „Дела и дни“.
Хеката — Дъщеря на титаните; тази богиня на Луната, която е особено почитана от Зевс.
Хекатонхейри — Или Сторъки. Три деца на Уран и Гея: Кот, Бриарей и Гий. Великани с по петдесет глави и по сто ръце, с непобедима сила.
Хекуба — Съпруга на Приам, царя на Троя. Майка на Хектор.
Хелиос — Бог на Слънцето.
Хемера — Дъщеря на Нощта. Олицетворява дневната светлина.
Хера — Съпруга на Зевс.
Херакъл — Героят с дванайсетте подвига. Човешките му родители са Амфитрион и Алкмена, произхождащи от Пер-сей. Истинският му баща е Зевс.
Хермес — Син на Зевс и на нимфата Мая, този млад бог вестител е свързан с движението, контактите, сделките, преходите, търговията. Свързва небето и земята, живите и мъртвите.
Хестия — Богиня на огнището. Тя е дете на Кронос, което той е глътнал първо, и се появява последна, когато Кронос ги повръща.
Хефест — Син на Зевс и Хера. Покровител на металообработването.
Химер — Персонификация на любовния копнеж.
Химера — Смесица от коза, лъв и змия. Огнедишаща. Произхожда от Тифон и Ехидна.
Хиперенор — Един от петимата Сиарти.
Хипнос — Персонификация на съня. Син на Нощта и Ереб, брат на Танатос, Смъртта.
Хиподамия — Дъщеря на Еномай, царя на Елида. Баща й, за да даде ръката й, искал от женихите да го победят в състезание с колесници, в което тя била наградата.
Хирон — Кентавър, много мъдър и благодетелен, живеещ на Пелион. Възпитател на много герои, в частност на Ахил.
Хори — Три дъщери на Зевс и Темида, сестри на Мойрите. Божества на годишните времена, чийто правилен ход те управляват.
Хризип — Син на Пелопс, царя на Коринт. Ухажван от Лай, гост на баща му, отвлечен от него насила; самоубива се.
Хтоний — Един от петимата Спарти, оцелели след битката, която започват Посетите, щом излизат от земята на Тива, от която са родени.
Цербер — Кучето на Хадес. Пази на входа в царството на мъртвите, за да не може никой жив да влезе и никой покойник да излезе.
Циклопи — Три деца на Уран и Гея с по едно изпепеляващо око насред челото: Бронт, Стероп и Арг.
Япет — Един от титаните. Баща на Прометей.
© 1999 Жан-Пиер Вернан
© 2001 Доротея Табакова, превод от френски
Jean-Pierre Vernant
L’Univers, les dieux, les hommes: Recits grecs des origines, 1999
Сканиране: sir_Ivanhoe, 14 декември, 2007
Разпознаване и последна редакция: NomaD, 16 декември, 2007 г.
Публикация:
Издателство „ЛИК“, 2001
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/4613)
Последна редакция: 2007-12-29 16:27:41
Jacques Roubaud, Poesie, Memoire, Lecture, Paris-Tiibingen, Eggingen, Editionns Isele, coll. „Les Conferences du Divan“, 1998, p. 10.