Жан-Пиер Вернан: Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

И така, Персей е оборудван от глава до пети: на краката сандалите, на главата шапка невидимка, kybissis на гръб, сърп в ръката. Той полита към трите Горгони.

Кои са трите Горгони? Те са същества, чието естество съдържа напълно противоречиви черти; чудовищни твари. Чудовищността е в това да проявяват едновременно черти, които са несъвместими една с друга. Отчасти са безсмъртни, това се отнася за две от сестрите, а третата е смъртна. Те са жени, но главите им са настръхнали от ужасяващи змии с диви погледи; те носят на раменете си огромни златни криле, с които могат да летят като птици, а ръцете им са от бронз. Ние знаем малко повече за главата, тази тъй необикновена глава. Тя е едновременно женска и мъжка, ужасна, но също така се говори понякога за красивата Медуза, за красивите Горгони. На изображенията им се вижда, че имат брада. Но тези брадати лица не са напълно човешки, защото същевременно имат животински зъби, дълги глигански глиги, които стърчат от устата им, изкривени в гримаса, с изплезени езици. От тези сгърчени уста излиза нещо като ужасяващ вой, като кънтене на ударен бронзов предмет, който смразява човек от ужас.

И най-вече очите. Очите им са такива, че който си размени поглед с тях, тутакси се превръща в камък. Това, от което е направен живият човек: подвижността, гъвкавостта, топлината, мекотата на тялото — всичко това става на камък. Човек среща не само смъртта, но метаморфоза, която го праща от животинския свят в света на камъните, т.е. в това, което е най-противоположно на човешката природа. Няма начин да се избегне вкаменяването. Та трудността за Персей ще се състои в това от една страна добре да различи тази от трите Горгони, на която може да отсече главата, а от друга нито за миг да не кръстоса поглед с погледа на нито една от трите. Най-вече ще трябва да отсече главата на Медуза, без да се окаже лице в лице с нея, без да попадне в зрителното й поле. В историята на Персей погледът играе съществена роля: в случая с Граите трябваше просто да има по-бърз поглед от чудовищата. Но когато някой погледне Горгоната, когато срещне погледа на Медуза, независимо дали е бърз или бавен, това, което ще види отразено в очите на чудовището, е самият той, превърнат в камък, самият той, станал лице на Хадес, лице на мъртвец, сляпо, без поглед.

Персей никога нямаше да се справи, ако Атина не беше го подкрепила със съветите си и не беше му оказала голяма помощ. Тя му казва, че трябва да се доближи отвисоко, да улучи момент, когато двете безсмъртни Горгони спят или са си затворили очите. А пък на Медуза трябва да отсече главата, без да попада под погледа й. За целта е нужно, докато размахва harpe , сам той да си извърне главата на друга страна. Но ако гледа така настрани, как да съумее да й отсече главата? Без да гледа, той не може да знае къде е главата и има риск да отсече ръка или някаква друга част от тялото на Медуза. Затова, както беше и с Граите, той трябва едновременно да знае точно на кое място да нанесе удара, да си осигури точен, безпогрешен поглед, и същевременно да не вижда върху целта си намиращото се там вкаменяващо око.

Парадоксът е пълен. Проблемът е разрешен от Атина, която успява да намести срещу Горгоната хубавия си лъскав щит, тъй че Персей, без да срещне погледа на Медуза, вижда ясно отражението й върху огледалната повърхност на щита и успява да се прицели добре и да пререже шията така, като че ли я гледа нея самата. Той отсича главата, грабва я и я слага в kybissi , затваря я и дим да го няма.

Другите две Горгони се събуждат от вика на Медуза. С пронизителни писъци, каквито те могат да издават, Горгоните се спускат по петите на Персей. Той може да лети, както и те, но има пред тях предимството да е невидим. Те се опитват да го настигнат, той им се изплъзва, те са бесни.

Персей пристига при източните брегове на Средиземно море, в Етиопия. Тъй както си лети във въздуха, той забелязва една много хубава девойка, прикована за скала, с нозе, омивани от морските вълни. Тази гледка го развълнува. Младата дама се казва Андромеда. Тя е поставена в това жалко положение от баща си Кефей. В царството на последния има непрестанни бедствия. Съобщават на царя и народа му, че единственият начин да сложи край на бедите е да поднесе Андромеда на едно морско чудовище, едно от онези същества, свързани с морето, с вълните, които могат да залеят цялата страна; да я остави там, за да дойде то да си я вземе и да прави с нея каквото си иска: да я изяде или да се съвкупи с нея.