Нещастницата стене, жалбите й достигат до Персей горе във въздуха; той я чува и я вижда. Сърцето му е примамено от красотата на Андромеда. Той отива да намери Кефей и разбира от него какво е станало. Персей обещава да освободи дъщеря му, ако царят му я даде за жена. Бащата се съгласява, мислейки, че при всяко положение младежът няма да успее да се справи. Персей се връща на мястото, където на скалата сред вълните е завързана Андромеда. Чудовището се спуска към нея, огромно, застрашително и привидно непобедимо. Какво може да направи Персей? С разтворена паст, с опашка, шибаща вълните, чудовището заплашително доближава Андромеда. Във въздуха Персей заема такова място между слънцето и морето, че сянката му да се окаже на повърхността на водата точно пред чудовището. Сянката върху огледалото на водата е както отражението на Медуза върху щита на Атина. Персей не е забравил урока, получен от богинята. Като вижда пред себе си тази движеща се сянка, чудовището си въобразява, че това е съществото, което го заплашва. То се втурва върху отражението и в този миг Персей връхлита отгоре му от небето и го убива.
Персей убива чудовището, след това освобождава Андромеда. Сяда с нея на брега на морето и там може би допуска една грешка. Там, на скалите, Андромеда не е на себе си от вълнение, опитва се да се съвземе към живота и надеждата. За да й даде кураж, за да има повече свобода в движенията си, Персей оставя главата на Медуза на пясъка, тъй че очите й мъничко се подават от ръба на торбата. Погледът на Медуза се плъзга по повърхността на морето; водораслите, които плуват там, гъвкави, подвижни и живи, се сковават, вкаменяват се, превръщат се в кървави корали. Ето защо в морето има вкаменени водорасли: погледът на Медуза ги е превърнал в камък сред вълните.
След това Персей отвежда Андромеда със себе си. Взема си добре затворената торба и пристига на Серифос, където го чака майка му. Диктис също го чака. Двамата са потърсили убежище в един храм, за да се спасят от Полидект. Тогава Персей решава да си отмъсти на злия цар. Известява го, че се е върнал и му носи обещания дар; ще му го връчи на един голям пир. Всички младежи и мъже на Серифос са събрани в голямата зала. Те пият, ядат, празнуват. Пристига Персей. Отваря вратата, поздравяват го, влиза, Полидект се чуди какво ще стане по-нататък.
Докато всички гости са седнали или възлегнали, Персей стои прав. Изважда от торбата главата на Медуза, издига я високо в ръка, като извръща поглед на другата страна, към вратата. Всички пируващи са вкаменени на място в позите, които са заели. Някои пият, други говорят и остават с отворени уста, с очи към влезлия Персей, Полидект е в поза на изненада. Така всички участници в пира са превърнати в картина, в скулптура. Те стават неми и слепи образи, отражения на това, което са представлявали като живи. Тогава Персей прибира главата с вкаменяващите очи в торбата си. В този момент можем да кажем, че донякъде той е приключил с историята с Медуза.
Остава дядото Акризий. Персей знае, че Акризий е постъпил спрямо него така, както е постъпил, защото е мислел, че внукът му ще го убие. Идва му на ум да се опита да се помири с дядо си. И така, той заминава с Андромеда, Даная и Диктис за Аргос, където Акризий, известен, че Персей е пораснал, извършил е подвизи и сега пътува за Аргос, ни жив, ни умрял от страх, заминава за един съседен град, където се провеждат игри.
Когато Персей пристига в Аргос, му съобщават, че Акризий е заминал на друго място, за да вземе участие в игри. В частност има състезание по хвърляне на диск. Поканват на него младия Персей, който е красив, строен и в разцвета на силите си. Той взема диска си и го хвърля. По случайност този диск пада върху крака на Акризий и го ранява смъртоносно. След смъртта на царя Персей се колебае дали да се възкачи на трона на Аргос, който му се пада по право. Да наследи царя, чиято смърт е причинил, му се струва нередно. Той намира някакво семейно помирение чрез замяна. Тъй като братът на покойния, Прет, царува в Тиринт, той му предлага да заеме престола в Аргос. А пък Персей се възцарява на негово място в Тиринт.
Преди това той връща инструментите на победата си над Медуза на онези, които са му ги поверили. На Хермес той връща крилатите сандали заедно с harpe , торбата, калпака на Хадес, за да се завърнат отвъд човешкия свят при законните си притежателки нимфите. А отсечената глава на чудовището поднася в дар на Атина, която я поставя в средата на бойното си въоръжение. Когато се покаже на бойното поле, Gorgoneion на богинята сковава врага на място, вледенен от ужас, и го изпраща под формата на призрак, двойник, eidolon , в страната на сенките, в Хадес.
Читать дальше