Жан-Пиер Вернан - Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Първата съпруга на Зевс носи името Метида , което значи онази форма на интелигентност, която, както видяхме, му даде възможност да завземе властта: metis , хитрината, способността да предвидиш всичко, което има да става, да не бъдеш изненадан или объркан от нищо, никога да не оставяш възможност да те нападнат неочаквано. И така, Зевс се оженва за Метида и скоро тя забременява с Атина. Зевс се страхува, че ще се роди син, който на свой ред ще го детронира. Как да избегне това? Тук отново се явява темата на поглъщането. Кронос поглъщаше децата си, но не бе намерил корена на злото, тъй като именно чрез една metis , една хитрина, една билка го накара да повърне всичките си деца. Зевс иска да реши проблема по по-радикален начин. Той си казва, че има само едно решение: не е достатъчно съпругата му Метида да е постоянно край него, а трябва той да стане самата metis. Как да постъпи? Метида има способността да се превъплъщава, тя може да приема различни форми, както Тетида и други морски божества. Тя може да се превърне в див звяр, мравка, скала, всичко, каквото си пожелае. Започва надхитряване между съпругата Метида и съпруга Зевс. Кой ще надделее?

Можем да предположим с не малко основания, че Зевс използва метод, който познаваме и от други случаи. В какво се състои той? За да си премери някой силите с изключително надарена вещица или магьосник, естествено сблъсъкът лице в лице е обречен на неуспех. Обратно, ако се приложи хитрост, може би има шанс за победа. Зевс пита Метида: „Наистина ли можеш да приемаш всякакви форми, можеш ли да се превърнеш в огнедишащ лъв?“ Тутакси Метида се превръща в бълваща огън лъвица. Ужасяваща гледка. После Зевс пита: „А можеш ли да станеш капка вода? — Да, разбира се. — Покажи ми!“ И щом тя се превръща в капка вода, той я глътва. Ето че Метида е в корема на Зевс. Отново хитростта е изиграла ролята си. Господарят не се ограничава с това да поглъща евентуалните си наследници; оттук насетне той въплъщава в течението на времето, в неговия поток онова хитроумно изпреварващо знание, което дава възможност предварително да осуети плановете на всеки, който би искал да го свари неподготвен, да го изпревари. Съпругата му Метида, бременна с Атина, се намира в корема му. Така че Атина ще излезе не от лоното на майка си, а от голямата глава на баща си, която се е превърнала в нещо като корем на Метида. Зевс започва да крещи от болка. Прометей и Хефест се притичват на помощ. Те носят двойна брадва, удрят с нея Зевс по черепа и със силен вик от главата на бога изскача Атина, девица в пълно въоръжение, с шлем, копие, щит и бронзова ризница. Атина, изобретателната богиня, изпълнена с лукавство. Същевременно цялата хитрост на света е съсредоточена от този момент нататък в личността на Зевс. Той е в безопасност, никой вече не ще може да го свари неподготвен. Ето че големият въпрос за господството е решен. Божественият свят има господар, чиито права никой не може да оспори, защото той е самото господство. Оттук насетне нищо не може да застраши световния ред. Всичко се урежда в момента, в който Зевс поглъща Метида и по този начин става Metioeis , богът, изтъкан от metis , олицетворение на Предвидливостта.

И тъй, войната на боговете е приключила. Титаните са победени, олимпийците са победители. Но всъщност нищо не е решено, защото след победата на Зевс в момента, когато изглежда, че светът най-сетне е в покой, че се е установил окончателен, непоклатим и справедлив ред, тъкмо в този момент Гея ражда ново по-младо същество, което едни наричат Тифей, други Тифон. Тя го зачева от любовната си връзка, подтикната според преданието от „златната Афродита“, с едно мъжко същество на име Тартар. Той е онази бездна в нея, под нея, която се явява нещо като заместител, отзвук на първосъзданния Хаос. Подземен, мъглив, нощен, Тартар принадлежи към един клон, напълно различен от клона на небесните божества, каквито са олимпийците и дори титаните.

Щом като последните са изгонени от небето и изпратени в Тартар, за да останат завинаги затворени там, Гея решава, за да създаде ново и последно дете, да се слее именно с въпросния Тартар, който е противоположен на небето. Гея, тъй като е под на света, е разположена на равно разстояние от небето със сияещия етер и потъналия в мрак Тартар. Ако от върха на небето някой хвърли бронзова наковалня, ще й са нужни девет дена и девет нощи, за да падне на земята на десетия ден. На същата тази наковалня, ако пада надолу от земята, ще й трябва също толкова време, за да достигне Тартар. Създавайки Уран, съвкуплявайки се с него, Гея създава цялото поколение небесни божества. Тя е всеобща майка, създава всичко, предвижда всичко. Тя притежава прорицателски способности и един вид изпреварващо знание, което й дава възможност да разкрива на когото пожелае по време на сраженията тайните, скрити, хитроумни пътища към победата. Но Гея е също така черната земя, мрачната земя. В нея остава нещо хаотично, нещо първично. Тя не се приобщава напълно към боговете, живеещи в блестящия етер, където няма никакви сенки. Тя смята, че не получава дължимото уважение от тези същества, които се сражават безмилостно от върха на Отрий до върха на Олимп, за да управляват света.