Жан-Пиер Вернан - Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Гея, уморена от олимпийските богове, създава с Тартар чудовище. То е описано като огромен великан, с мощно опрени на земята крака, с тяло, което сякаш няма край, тъй че главата му се удря в небето. Когато простре ръце встрани, едната му ръка допира крайния изток, другата докосва крайния запад. По самата си природа той обединява и обърква горе и долу, небе и земя, ляво и дясно, изток и запад. Тази хаотична маса се втурва да напада Олимп. Щом олимпийците го съзират, ги обзема непобедим ужас; те се превръщат в птици и отлитат. Зевс, останал сам, се изпречва срещу това огромно грубо същество, високо като света и широко като всемира. Зевс прогърмява и удря Тифон, като го принуждава да отстъпи. След това грабва harpe , сърпа, и се опитва да го победи, но при ръкопашната атака надделява Тифон, защото благодарение на масата си успява да обвие отвсякъде Зевс и да го обездвижи. После Тифей прерязва жилите на ръцете и краката му. Заминава си, метнал на гръб тялото на Зевс, и го скрива в една пещера в Сицилия. Чудовището скрива и жилите, и мълнията на Зевс.

Човек би си рекъл, че всичко е загубено и този път е победил светът на пълното безредие. И наистина чудовището, напълно удовлетворено, стои пред нещастния Зевс, затворен в пещерата, неспособен да се помръдне, без сила, с прерязани жили на ръцете и краката, лишен от мълнията. Но както и по-рано, на страната на олимпийците и Зевс стоят хитрината, коварството, лъжата, измамата, интелигентността, и тъкмо те ще победят. Двама персонажи, Хермес и Египан, успяват с такива средства да приберат жилите на Зевс, без Тифон да разбере. Зевс си ги слага обратно на мястото, както човек би си сложил тиранти, и отново грабва мълнията. Когато заспалият Тифон се събужда и открива, че Зевс вече го няма в пещерата, битката се развихря с нова сила и стига до окончателното поражение на чудовището.

Други аналогични версии разказват как Зевс е временно победен, заловен и оставен без сили и без гръмотевица. Лукавият Кадъм надхитрява козните на чудовището. Тифон, който си мисли, че въпросът вече е решен, се самопровъзгласява за цар на вселената и обявява, че ще върне най-старите богове на власт. Той иска да освободи титаните и да изличи следите от управлението на Зевс. Цар, породен от долна връзка, цар с куци крака, Тифон е царят на безредието, който детронира Зевс, царя на справедливостта. В този момент Кадъм започва да свири на флейта. Тифон е очарован от музиката. Той слуша, задрямва и накрая заспива дълбоко. Спомня си разказите за това как Зевс отвлякъл някои смъртни, за да го омайват с музика и поезия. Той иска да направи същото и предлага на Кадъм да стане негов песнопоец, за да възпява не порядъка на олимпийците, а хаоса на Тифон. Кадъм приема, при условие че получи по-хубав музикален инструмент, с който да може едновременно и да пее. „Какво ти трябва? — пита Тифон. — Нужни са ми струни за лирата. — Имам това, което искаш, прекрасни струни“, заявява Тифон и веднага му донася жилите на Зевс. Кадъм засвирва напълно възхитително. Тифон заспива. Зевс се възползва от щастливия случай, взема струните на лирата, по-точно жилите си, слага си ги на място, грабва мълнията и се готви за ново сражение. Когато Тифон, анти-царят, противовесът на господаря на света, се събужда, Зевс може да го нападне отново с пълни сили. И да го победи.

Има още една версия, в която хитрината се включва по същия начин, но където Тифон не се представя като твар с различни форми или великан, а като морско животно, великолепен кит, заел цялото морско пространство. Тифон живее в морска пещера, в която е невъзможно да бъде победен, защото гръмотевицата на Зевс не може да достигне дъното на морето. Отново хитрина довежда до обрат. Тъй като чудовището е много лакомо, Хермес, защитникът на рибарите — той научава сина си Пан как се лови риба, — та Хермес приготвя рибено блюдо, за да примами морското чудовище. И действително, Тифон излиза от бърлогата си и се натъпква така, че когато иска да се прибере обратно в убежището си, не може да влезе, защото е раздут. Легнал на брега, той представлява идеална мишена за Зевс, който може без усилие да го унищожи.

Тези разкази, може би малко чудновати, съдържат един и същ урок. Тъкмо в момента, в който господството като че ли е окончателно установено, настава криза на върховната власт. Могъща сила, представляваща всичко, срещу което е установен порядъкът — хаос, смесица, безредие — изниква и заплашва господаря на света. Зевс изглежда обезоръжен. За да се върне на трона, трябва да потърси второстепенни персонажи. Те не са внушителни, не правят впечатление на опасни и силите на безпорядъка не изпитват нито страх, нито съмнение в тях. Обаче благодарение на хитростите си тези второстепенни божества, а понякога обикновени смъртни, дават на Зевс възможността да надделее и да запази върховната власт.