Вера Вутова - Островът и неговите загадки

Кулминация на антихристиянските мерки на шогуната е Указът от 1637 година, който обявява Япония за затворена страна и провъзгласява смъртно наказание за всеки поданик на императора, който се осмели да пристъпи границите й, както и за всеки чужденец, бил той служител на църквата или търговец, който стъпи на нейна земя. Единственото пристанище, отворено за търговски контакти, е Нагасаки.

Затварянето на Япония предизвиква съществени изменения в социалния климат на по-нататъшното историческо развитие на нацията. От една страна, изолацията поставя бариера на разпространението на католическата религия в мащаби, които биха й осигурили равенство или дори приоритет над двете национални религии — шинтоизма и будизма. Католическата религия обаче не е изкоренена изцяло, тъй като в периода на изолацията на страната голяма част от покръстените японци продължават да я изповядват тайно в домовете си. Когато император Мейджи отменя антихристиянските декрети на шогуната, в района на Нагасаки двадесет хиляди души изповядват католическата вяра. Понастоящем в Япония живеят около милион християни, от които три четвърти са католици. Изолирана от света, Япония също така остава непричастна към големите научни открития в Европа през XVII век и се оказва извън обсега на промишлената революция в ранния й стадий. От друга страна, изолацията осигурява на страната свободно вътрешнополитическа социално и културно развитие, очистено от всякакви външни влияния, което оставя своя дълбок отпечатък върху самобитния характер на японеца и морално-етичната природа на японското общество. Япония не споделя и съдбите на много азиатски страни, станали жертва на чужд колониален гнет или на господството на местни управляващи върхушки с прозападна ориентация. В периода на изолираното си съществуване японската нация успява да набере сили, за да посрещне и възприеме пълноценно и без катаклизми вълната на модернизация, прииждаща от Запад през втората половина на миналия век.

Еднородната географска и етническа среда, в която се формира и съзрява японската нация, и неподатливият на външни влияния климат на нейното политико-икономическо развитие — това са уникалните условия, в които се материализира японският феномен в неговата социална и духовна комплексност. Съществена доза от неговата историческа давност е концентрирана в епохата на обединението и укрепването на феодалната държава и последвалата я изолация на страната. Към този период от историята на Япония насочва обектива на художественото превъплъщение Джеймс Клавел през филтъра на фактологическата достоверност. Дали образът е фокусиран правилно? Отговорът може да бъде различен, зависи през чии очи се гледа — на японския или на чуждия читател. Романът „[[5252|Шогун]]“ по-скоро ни представя Джеймс Клавел като талантлив разказвач, съумял да настрои читателя на японска вълна и да задържи вниманието му в едно произведение, чиято основа се гради върху значителен по обем исторически материал. В лавината от информация за Япония романът „Шогун“ безспорно е нова струя от извора на японската загадка.

© 1983 Вера Вутова

Сканиране и разпознаване: Boman, 2007

Редакция и форматиране като SFB: Georg, 2008

Публикация:

Джеймс Клавел. Шогун

Английска

Рецензент: Жени Божилова

Редактор: Людмила Харманджиева

Издателство „Народна култура“, София, 1983

Печат: „Димитър Благоев“, София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5260]

Последна редакция: 2008-02-05 22:00:00