Вера Вутова - Островът и неговите загадки

Днес, във века на кимоното и компютъра, японската загадка доби нови измерения. Япония стана обект на ревностни изследвания от страна на амбициралия се капиталистически Запад да открие кода на нейния, надхвърлил всякакви граници икономически успех. За японското чудо заговориха сами заглавията, които западната издателска машина, особено в САЩ и Великобритания, буквално бълваше през 70-те години: „Япония като номер едно“, „Японското предизвикателство“, „Япония — крехката свръхсила“, „Новият гигант на Азия“, „Парадоксът на прогреса“, „За хармония и сила“ и много други. Американският бизнесмен Дон Мелъни, работил дълги години в Япония, описва в хумористични нотки в книгите си „Япония не е само сурова риба“ и „Синът на суровата риба“ страната, която така е грабнала чужденеца, че неспособен да се откъсне от магическото й притегляне, завърнал се в собствената си страна, той трябва да се приспособява наново към всичко родно. Сред написаното за Япония на запад хумористичните мемоари на Дон Мелъни се открояват с оригиналния си подход към някои типични страни на най-криворазбраната страна в света. „Представени в сериозна светлина, те биха били табу — пише той. — Но ако всички ние можем да реагираме със смях на нашите различия и на объркващите последствия от тях, то тогава може би ще извлечем най-доброто за двата свята.“

Темата Япония, както и да се подхожда към нея, е винаги исторически актуална, защото нишката на японската загадка се точи назад през вековете.

Към един от ключовите периоди в историята на японската нация се обръща английският писател Джеймс Клавел в своя известен роман „[[5252|Шогун]]“. Като се опира на историческите факти — първите контакти на Япония със Запада през втората половина на XVI и началото на XVII век, разпространяването на католическата религия в страната, конфликта между централизираната военно-феодална власт „шогуната“ и католическата църква, достигнал своята кулминация в затварянето на Япония през тридесетте години на XVII век, авторът разкрива с панорамна мащабност, в рамките и с художествените прийоми на историко-приключенския роман, един съдбовен исторически момент за Япония, когато самурайската сабя и догмата на войнския морал подлагат на безпощадно изпитание духовния стоицизъм на японската нация. Ликът на Япония, пречупен през погледа и мирогледа на чужденеца, е поднесен на западния читател в увлекателно повествование, нелишено от екзотика и пикантност. Издаването на романа бе последвано от многосерийната едноименна екранизация, излъчена както на Запад, така и по японската телевизия. Японският читател и зрител обаче реагира по своему, което е напълно естествено, на шума около заглавието „Шогун“.

Но нека тръгнем от фактологическата основа на романа, която хвърля светлина върху събитията, залегнали в сюжета му.

Действието обхваща по време по-малко от една година, но отразява духа и характера на целия период на обединение и укрепване на феодалната държава, завършил с нейната пълна изолация.

След един век на феодални междуособици и разпри, влязъл в историята като „век на воюващите държави“, феодалните пълководци Ода Нобунага — 1534–1582 г. и Тойотоми Хидейоши — 1536–1598 г. успяват да подчинят в името на императора разпръснатите враждуващи феодални провинции и техните независими феодални владетели и да ги обединят под общ административен контрол. Сформира се централизирано военно-феодално правителство „бакуфу“, чийто върховен глава е „шогунът“ — военният диктатор на страната. Процесът на обединяване на Япония, започнат от Нобунага с поредица военни успехи, е завършен от неговия верен последовател Тойотоми Хидейоши, който в качеството си на регент на престолонаследника в периода 1582–1598 г. провежда редица реформи с цел да елиминира всички фактори, застрашаващи целостта на страната и неприкосновеността на централната власт. Феодалните владетели, макар и запазили правата си на местни управители, се оказват под пълния политически, военен и административен контрол на регента и на военно-феодалното правителство. Влиза в сила единна система на облагане с данъци на феодалните владения в цялата страна. Иззети са с декрет всички оръжия от населението, като по този начин е изкоренена още една от опасностите за междуфеодални размирици. Същевременно е установена строга диференциация между военно-феодалното съсловие — самураите и селячеството. Тойотоми Хидейоши, по произход прост селянин, издигнал се до върховен пълководец и управител на страната, до края на живота си не се обявява за шогун поради своя народен произход и факта, че шогунът титуляр Ашикага е жив. В романа „[[5252|Шогун]]“ яркият образ на забележителния пълководец и реформатор Тойотоми Хидейоши е въплътен в героя тайко.