Вера Вутова - Островът и неговите загадки

„Много се говори напоследък за самурайския кодекс — изкуството на смъртта, чрез което нашите воини с екзалтация приемат саможертвата. Но рядко се насочва вниманието към философията на чаепитието, чийто дял в нашето изкуство да живеем е голям. Разбира се, че ще ни считат за варвари, щом единственият ни принос към цивилизацията е войнската слава.“

В потока на фактологията и художествената интерпретация на историческата реалност се натъкваме на още една съществена нишка в романа „[[5252|Шогун]]“, чиято историческа достоверност отваря пред читателя прозорец към уникалното явление в развитието на японската нация — близо два и половина века изолация на страната вследствие от първите й контакти със западния свят, разпространението на католицизма и неговото преследване.

През 1542 година португалски кораб, случайно изхвърлен от тайфун на японския бряг, пуска за пръв път котва в пристанището на о-в Танегашима. Узнали за новооткритата земя и други португалски търговски кораби от Малайзия и Китай се насочват към бреговете й, за да проучат нейните богатства и пазар. През 1549 година пристигат първите езуитски мисионери, водени от Франсис Ксавие, които влизат в Япония през най-южното й пристанище Кагошима, за да проповядват католическата вяра, семената на която вече са посели в далечни земи като Гоа и Макао.

Първите стъпки на пратениците на римския папа са успешни. Невежеството и житейските несгоди на закрепостените селяни са благоприятна почва за сляпото възприемане на новата вяра с надежда, че тя ще донесе спасение от земната участ. Според историческите сведения от това време „чужденците проповядват учението на Буда“. Религията на чуждоземците поради езиковата бариера се отъждествява с някаква нова версия на Амидаизма, най-сходната с християнството будистка секта, която обещава спасение в отвъдния свят чрез прераждане в Чистата земя на Амида. Към мисията на католическите проповедници не са безразлични и феодалните владетели от южните провинции в стремежа си да извлекат изгода от търговията с чужденците. Върховните управители на страната Нобунага и Хидейоши проявяват първоначално търпимост към мисионерите като източник на новости и информация за западната цивилизация. След като спечелват благоразположението на Нобунага, който, впечатлен от суровия характер на езуитите и воден от желание за стимулиране на търговията със Запада, ги приема през 1568 година, те утвърждават позициите си и според посланието им до римския папа от 1582 година успяват да покръстят сто и петдесет хиляди души, между които и феодални владетели. Езуитите основават висшата католическа семинария — Колегио, на закътания малък остров Амакуса, недалеч от залива на Нагасаки. Там е въведена първата печатна машина, издават се преводи на църковна литература, първите латино-японски и португало-японски речници, книги със светско съдържание.

В краткия период на безпрепятствено насаждане на католическата вяра в Япония, а и по-късно, когато в началото на XVII век пристигат първите английски и холандски търговски кораби, японците добиват елементарни познания по медицина, астрономия, география и военно дело, запознават се с огнестрелното оръжие, започват да засаждат памук, тютюн и картофи, които дотогава не са били познати в Япония. В японския език са навлезли и малко холандски и португалски думи, които се употребяват до ден-днешен. Въпреки че някои западни историци и японоведи са склонни да преувеличават въздействието на тези първи източници на западната цивилизация върху материалната и духовна култура на японското общество в този период, историята сама доказва, че нито християнството, нито търговията с „южните варвари“ се оказват решаващ фактор в развитието на японската нация. Феодалните владетели възприемат влиянието на западната вълна, но само в рамките на създадените и утвърдени норми и институции на японското общество. Така например огнестрелното оръжие е въведено в охраната на феодалните замъци. За разлика от Европа обаче, където то поставя край на рицарството и подкопава устоите на феодализма, самураят с голата сабя както и преди запазва своя непоклатим статут в обществената структура на феодална Япония. Търговията със Запада е необходима на японците, доколкото тя е средство за доставяне на така нужната им китайска коприна в замяна за японско сребро. Преносители на тези стоки са португалски търговски кораби от мисията в Макао. Другото перо в търговския обмен на Япония със Запада е износът на мед, лакирани изделия и саби срещу внос на злато. Разпространението на християнството също не достига размери, които биха го превърнали във влиятелен фактор върху съзнанието на японците в национален мащаб.