Вера Вутова - Островът и неговите загадки

Опирайки се на ценните теоретически разработки на акад. Конрад, японоведите в най-близкия западен съсед на Япония — Съветския съюз, дават огромен принос в обективното научно тълкуване на традиционния и съвременен облик на тази страна. Наред с многобройните научни разработки по проблемите на японската история, култура, политика и икономика и широкото представяне на японската класическа и съвременна литература в превод на руски език, Япония стана достъпна и чрез такива нашумели заглавия от съветски автори, предназначени за по-широк кръг читатели, като „Японски записки“ от Н. Федоренко, „Клончето на сакурата“ от В. Овчинников и други. Сред хилядите страници, на които разнолика Япония оживява под перото на руски и съветски автори, едни от най-ярките са историческите записки на руския капитан В. М. Головнин, попаднал в плен при японците от 1811 до 1813 година. В тях се развенчава езуитското злоезичничество, поднесло в най-черни краски на неосведомения Запад първите сведения за потомците на богинята на слънцето Аматерасу — легендарната създателка на японските острови:

„Япония станала известна на европейците в средата на XVI век; първи открили тази държава португалците; тогава над най-силните за времето морски държави господствувал в най-висша степен дух на завоюване на новооткрити земи. Водени от намерението да покорят Япония, португалците отпочнали своята позната мисия с търговия и проповед на католическата вяра сред мирните жители на тази страна. Пристигналите в Япония техни мисионери отначало съумели да се понравят на японците и получили свободен достъп до вътрешността на тази земя с невероятен успех покръствали своите нови ученици. Но царуващият в края на XVI век в Япония светски император Тейго, човек умен, проницателен и храбър, наскоро забелязал, че езуитите били загрижени да се сдобиват с японско злато, а не да носят спасение душевно за своите енориаши и решил да изкорени християнската вяра и да изгони мисионерите от своите владения.

Според японците главната или, по-добре казано, единствена причина за гоненията на християните са наглите деяния както на езуитите, така и на францисканците, изпратени след това от испанците, а наред с това и алчността на португалските търговци. Защото и едните, и другите вършели всякакви жестокости, за да постигнат своите цели и да се обогатяват. Следователно и не дотам прозорлив държавник, да не творим за такъв като Тейго, можел лесно да забележи, че тези «пастири» се водели от едното користолюбие, а вярата им служела само като оръдие, посредством което се надявали да успеят в намеренията си.

Въпреки това, прогонени от Япония, мисионерите за свое оправдание и от ненавист към народа, неподдал се на измамата им, представили японците в очите на европейците като народ хитър, вероломен, неблагодарен, отмъстителен — с една дума, описали ги в такива краски, че по-гнусна и опасна твар от японеца не е възможно да си представиш. Европейците приели тези пропити с монашеска злоба разкази за достоверна истина. Убеждението на европейците в подобни мними гнусни черти на японците стига дотам, че и в пословиците се говори за японската злоба, коварство и прочие. Но аз, по волята на съдбата, през двадесет и седем месечното си пленничество при този народ се убедих в обратното.“

Тези редове звучат като преоткритие на изолирания от света загадъчен остров, описан повече от пет столетия преди това от великия пътешественик Марко Поло като „Чипингу — остров голям“, където живеят „жители бели, красиви и учтиви, идолопоклонници независими и неподчиняващи се никому“. Те дават повод за преоценка на морално-етичните качества на японския характер, изградени през вековете на съзряване на нацията и култивирани в най-съвършения си вид в периода на изолираното й съществуване. Добродетели, които пратениците на римския папа през XVI и XVIII век по езуитски прикривали от погледа на света.

Отварянето на Япония в средата на миналия век открива пътя за свободен достъп на процъфтяващите буржоазни общества до непознатия духовен свят и житейска реалност на японската нация. Първите официални контакти на Япония със западните държави, както и ходът на буржоазната реставрация Мейджи през 60-те години на миналия век, са обект на много описания на възраждащата се империя от страна на западни очевидци и участници в тези събития. Така например в Мемоарите на английския дипломат сър Ърнест Сатоу, работил в Япония в продължение на двадесет години — от 1862–1882 г. Япония е представена с богат фактологически материал в преломен момент от нейната история — пред прага на качествено нови исторически преобразования, които през последвалите десетилетия нахвърлят щрихите на нейния съвременен облик.

Читать дальше