Айрис Йохансен - Издирването

И къде бе Басет?

— Няма да дойде. — Лоугън разгадаваше изражението му. — Но ще пристигне Гейлън. Вече сигурно се чуди къде ли съм.

Руджак взе решение.

— Не ми е нужна Сара Патрик. Мога да я убия и по-късно. — Приближи се към Лоугън. — И ще го сторя. Мисли за това, когато онези колони се срутят отгоре ти. — Отвори сака си. — Имам подарък за теб. Смятах огледалото да е последният, но промених намеренията си. Реших, че тук трябва да намерят вечен покой и останалите артефакти на Чен Ли. — Извади голяма кутия от тиково дърво. — Затова ти оставям последните шест съкровища тук заедно с една малка добавка. — Отвори капака и му показа четири пръчки динамит под предметите.

Лоугън се вцепени.

— Не ми е приятно да се шегувам, но това не е ли чисто престараване?

Най-после някакъв отговор. Лоугън се опитваше да прикрие изненадата си, но тя бе явна.

— Щом се озова в тунела, ще взривя експлозивите, заложени от Дугън. Но ми се струва някак си лишено от въображение. Затова искам да наблюдаваш как фитилът гори. — Постави кутията до най-близката колона и разви фитила, докато прекосяваше лабораторията към вратата. Там спря и се наведе да го запали. — От бавно горящите е. Няма да знаеш кой от взривовете ще те покоси пръв, онзи на Дугън или моят. Имаш около три минути. Лежи си там и брой секундите. — Погледна врага си за последен път. Изражението на Лоугън бе мрачно, но с неудовлетвореност отбеляза, че все още не вижда страх. — Сбогом Лоугън, ще умреш.

— Ако загина, Чен Ли ще ме посрещне. Направих всичко по силите си, за да я спася. Но теб не би те приветствала, Руджак. Ти я уби. Ще те мрази безкрайно.

— Лъжеш! Аз я спасих. — Тръшна вратата и се втурна по стъпалата. Няколко мига по-късно вече бе в канализационната тръба.

Мамка му!

Лоугън се взираше в яркия пламък на горящия фитил.

„Мисли, не се паникьосвай“!

Как да не се паникьосва, когато проклетата лаборатория можеше да се срути над него всеки момент? Сърцето му биеше толкова силно, че направо щеше да изскочи от гърдите.

„Намери по-безопасно място“.

Засурка се по пода.

Стъпките на Руджак отекваха, докато тичаше надолу по тунела.

Казаното от Лоугън не бе истина. Чен Ли никога нямаше да го мрази. Лоугън, а не тя, мислеше, че всичко между тях бе грозно и странно.

Още две минути и щеше да е безопасно за него да натисне бутона. Лоугън щеше да умре.

А заедно с него и споменът за връзката му с Чен Ли. Тогава Руджак щеше да си спомня само любимата си — такава, каквато бе, преди да се появи съперникът му.

Една минута.

Посегна към джоба си и извади дистанционното. „Още една минутка, Чен Ли“.

Затича се по-бързо.

„Само още малко, Чен Ли.

Скоро, любима.

Скоро…“

Сара отвори очи и видя черно небе и дървета над себе си. Лежеше на тревата, а главата на Монти бе положена върху ръката й.

Над нея се извисяваше Гейлън и разговаряше с някого.

Трябва да бе усетил погледа й, защото сведе очи.

— Съжалявам. — Тонът му бе напрегнат. — Трябваше да те измъкна оттам.

Смътно си спомняше ръката му върху рамото си. Убождане…

— Упоил си ме.

— Съвсем слабо приспивателно, иначе нямаше да си се събудила още.

— Упоил си… Лоугън! — Надигна се и седна.

— Мисля, че той е добре.

— Мислиш? — Огледа се наоколо. Трева. Хора. Бетонна канализационна тръба. — Къде сме?

— Извън сградата.

— И Лоугън е още вътре?

— Изминаха само десет минути.

— С Руджак. — Изправи се на колене. — Защо не тръгнахте след него?

— Изчакваме.

— Изчаквате?

Гейлън кимна към канализационната тръба.

— Оттук е влязъл Руджак.

— Тогава вървете след него, по дяволите!

— Лоугън ни нареди да чакаме.

— Какво искаш да кажеш? Ще избухне…

Земята под нея се разтресе, преди да чуе взрива.

От канализационната тръба изригнаха огнени кълба, летящи бетонни отломки и дим.

— Не! — Сара скочи и хукна към тунела.

Гейлън я спря, преди да го стигне.

— Сара, няма страшно. Лоугън тъкмо това искаше.

Тя го зяпна ужасено.

— Искал е да се взриви на парчета? Да не си луд?

— Той не е самоубиец. Не се взриви сградата, а само тръбата. Знаехме за експлозивите в подземната лаборатория и ги преместихме в тръбата. Руджак трябва да е бил в нея, когато е натиснал бутона.

Заля я вълна на надежда.

— Значи лабораторията не се е взривила?

— Не, само тунелът.

— Знаели сте, че Руджак идва по него, и не се обадихте на полицията?