Айрис Джоансен - Издирването

Огромна благодарност за съдействието на сержант Джон Хол и Дани Хендерсън, технически експерти по спасителни операции към Противопожарния отдел на Община Клейтън, и на капитан Тимъти Дорн, началник на полицейското управление в Марикопа.

С най-дълбока признателност към Адел Морис, Шърли Хамънд и Бев Пийбоди от калифорнийския спасителен отряд. Всяка от тях се оказа безценен източник на информация за историята ми.

Изказвам благодарност също на всички членове на спасителни отряди, които рискуват да загинат в помощ на попадналите в беда, и на всички „Монти“-та, които работят с тях, като предлагат безрезервно труда и обичта си, а понякога и живота си.

БАРАТ, ТУРЦИЯ

11 юни

— Излизай оттам, Сара — извика Бойд, чакащ извън къщата. — Тази стена ще се срути всеки момент.

— Монти откри нещо. — Сара внимателно се придвижи до купчината отломки, където бе застанало кучето. — Стой мирно, момче. Не мърдай.

Дете?

— Откъде да зная?

Монти винаги се надяваше да е дете. Обичаше хлапетата и всичките тези изгубени и наранени малчугани му късаха сърцето. „Както и моето“, помисли си уморено тя. Да откриеш деца или старци, винаги бе най-болезнено. При такива катастрофи имаше толкова малко оцелели. Земята се разтърсваше, стените се сриваха и животът биваше задушен, сякаш никога не го е имало.

Навън.

— Сигурен ли си?

Навън.

— Добре. — Разсеяно потупа животното по главата и се взря в отломките.

Вторият етаж на малката къщичка се бе срутил и шансовете някой да е останал жив под развалините бяха минимални. Не долавяше стонове или плач. Би било безотговорно от нейна страна да повика в сградата някой друг от спасителния отряд. А самата тя трябваше да излезе.

Дете?

Какво пък? „Спри да губиш време“. Знаеше, че няма да си тръгне, докато не огледа по-отблизо. Посегна към един стол и го блъсна настрана.

— Върви при Бойд, Монти.

Кучето седна и я погледна.

— Все ти повтарям, че трябва да се държиш като професионалист. Това означава да се подчиняваш на заповедите, по дяволите!

Чакам.

Тя подхвърли на една страна някаква възглавница и задърпа люлеещия се стол. Господи, колко бе тежък!

— Не можеш да ми помогнеш.

Чакам.

— Излизай оттам, Сара! — извика Бойд. — Това е заповед! Изминаха четири дни. Знаеш, че вероятно няма да откриеш оцелял.

— В Тегусигалпа открихме онзи мъж жив след дванадесет дни. Повикай Монти, Бойд.

— Монти!

Животното не помръдна. Това и очакваше, но винаги имаше надежда.

— Глупаво куче!

Чакам.

— Ако ще оставаш там вътре, ще дойда да ти помогна — каза Бойд.

— Не, излизам след минутка. — Сара хвърли изнурен поглед към южната стена, после задърпа дюшека, докато го отмести на една страна. — Просто оглеждам.

— Давам ти три минути.

Три минути.

Задърпа неистово резбованата табла на леглото.

Монти заскимтя.

— Шшшт. — Най-сетне отмести таблата.

Тогава видя ръката.

Мъничка, нежна, стиснала молитвена броеница…

— Оцелял ли има? — попита Бойд, когато Сара излезе от къщата. — Да изпратим ли екип вътре?

Тя поклати глава безмълвно.

— Мъртва е. Девойка. Може би от два дни. Не рискувай ничий живот. Просто отбележи мястото. — Закопча каишката на кучето. — Връщам се в караваната. Трябва да махнем Монти оттук. Нали знаеш как се разстройва. Ще се върна след няколко часа.

— Дааа бе, само кучето ти е разстроено! — Тонът му преливаше от сарказъм. — Затова трепериш като лист.

— Нищо ми няма.

— Да не си прекрачила прага на караваната до утре сутрин. От тридесет и шест часа не си мигнала. Знаеш, че изтощените работници представляват заплаха за самите себе си и за хората, на които се опитват да помогнат. Беше невероятно глупаво да поемаш този риск. Обикновено проявяваш повече разсъдък.

— Монти бе сигурен, че има някого… — Защо спореше? Прав беше. Единственият начин да оцелееш в такава ситуация бе да се придържаш към правилата, а не да действаш импулсивно. Трябваше да следва правилника. — Съжалявам, Бойд.

— И с право — изгледа я намръщено той. — Ти си един от най-добрите ми специалисти и няма да позволя да те изхвърлят от екипа само защото мислиш със сърцето, вместо с главата си. Застраши не само собствения си живот, но и този на кучето. Какво щеше да правиш, ако тази стена се бе срутила и бе убила Монти?