Айрис Йохансен - Издирването

20:20

Оставаше само още един заряд.

Дугън внимателно постави пластичния взрив високо в цепнатината в колоната, където нямаше да се вижда.

А сега да слезе.

Да се махне.

И да наблюдава как проклетото място избухва.

22:05

— Какво точно да споделя с теб? — попита Сара, докато двамата с Гейлън гледаха как Лоугън чете бележката. Всички щори в залата за конференции на първия етаж бяха спуснати, а Монти лежеше на няколко крачки от господарката си. — Огледалото на Чен Ли ли е?

— Вероятно. Но никога не съм го виждал. Сестрите ми казаха, че Руджак носел някаква кутия, когато отишъл в болничната й стая и я убил.

— И какво означава това?

— Ако това е последният му подарък за нея, значи става нетърпелив. Иска да сложи край на всичко това. — Ръката му се стегна около предмета. — Слава богу. Аз също.

И Сара го искаше, но едновременно с това мисълта я плашеше.

— Тогава Додсуърт…

Телефонът на Лоугън звънна. Той изслуша събеседника си.

— Ясно. Разбирам. — Затвори и се обърна към Гейлън. — Руджак ще действа. Опразнете сградата. Колко души работят тази вечер?

— Дванадесет.

— Изведете ги от тук. После кажи на хората си да обиколят и също да се измъкват.

— Тръгвам. — Гейлън излезе през вратата тичешком.

— Да се обадя ли на отряда по експлозивите и на ATF? — попита Сара.

— Той ще го направи. — Докосна я по бузата. — Няма нищо, Сара. Сградата ще бъде разчистена, преди да се случи нещо. Разполагаме с малко време.

— Откъде знаеш? Това ли ти каза Руджак по телефона? Тогава можеш да очакваш лъжецът му с лъжец да я взриви в следващите няколко минути.

— Планирал го е твърде дълго. Няма по-методичен човек. Действа стъпка по стъпка. Имай ми доверие. Никой няма да пострада.

— Как да ти се доверя, когато никога нищо не ми казваш? Защо не ми спомена за думите на Руджак, че гребенът не е за мен?

— А защо да те тревожа? Моето притеснение бе достатъчно и за двама ни.

— Има ли и други неща, които не си ми признал?

Не й отговори.

— Откакто те срещнах, се боря с тайните ти.

— Не ми причинявай това, Сара.

— Защо не? Важно е. Вечно се правиш на голям и силен герой. Е, писна ми. Какво ще кажеш да споделяш с мен? И да се отнасяш с мен като с партньор? Не съм крехка като Чен Ли. Не е нужно да се грижиш за…

— Млъкни. — Сграбчи я за раменете и я разтърси. — Не ми хвърляй Чен Ли в лицето.

— Не е нужно да го правя. Мили боже, Руджак се грижи никой от нас да не я забрави.

— Чуй ме. — Взря се право в очите й. — Вече не съм онзи, който се ожени за Чен Ли, но съм й благодарен за онова, което ми даде.

— Зная. С нея сте били…

— По дяволите, млъкни. Нищо не знаеш. Обичам те. Искам да прекарам живота си с теб. Никога не съм изпитвал подобни чувства към друга и няма да позволя да ти се случи нищо. — Целуна я силно. — И ще се грижа за теб, независимо дали ти харесва или не. Излез заедно с охраната.

Гледаше го замаяно как се отдалечава от нея.

— Няма! — извика след него. — Руджак ме иска тук. Може и да не дойде, ако си тръгна.

Лоугън излезе през вратата, без да се обръща.

Сара нямаше намерение да си тръгва, но не разполагаше с време да спори. В сградата имаше хора, които трябваше да измъкне.

— Хайде, Монти. Да изведем всички оттук. — Кучето я последва, докато вървеше бързо към лабораторията на приземния етаж, където работеше Кевин Джейнъс.

Безпокойството й растеше. Цялата ситуация бе като пъзел, в който липсват основните парчета. Не трябваше да става така. Не й миришеше както трябва.

Звучиш ми като Монти при издирване.

Следвай инстинктите си.

Нямаше избор. Не й оставаше време за друго, освен да се подчини на инстинкта си. „Добре, пропъди безпокойството! Но се опитай да уловиш конуса, да откриеш източника“.

Преди да е твърде късно.

22:35

Сградата се опразваше. Паркингът бе почти безлюден.

— Не биваше да им изпращаш предупреждението — каза Дугън на Руджак, докато седяха в колата и чакаха. — Разпръскват се като изплашени мишки.

— А ти предпочиташ да се хващаха в капана ли? — Руджак свали бинокъла. — Искам да пусна неколцина от по-маловажните. Важните мишки са вътре, Дугън. Къде постави взрива?

— Където ми нареди. В подземната лаборатория. Канализационните тръби бяха точно където сочеше планът. Влязох и излязох за петнадесет минути. Но трябваше да ми позволиш да свържа динамита с часовников механизъм. Би било много по-сигурно.