Айрис Йохансен - Издирването

Когато човек е отегчен като него, въображението му се развихря. Щеше да се радва да се върне обратно с приятелите си в изследователския център.

Но по-добре да провери звука. Гейлън не обичаше хората му да приемат нещо за дадено.

Стана от стола си и тръгна по дългия тъмен коридор.

Тишина, с изключение на тихото тупкане на гумените подметки на обувките му по мраморния под.

Спря при стъклената врата на архива. Отстъпи на една страна и я отвори рязко. Изчака около минута, после посегна и светна лампата.

В стаята нямаше никого.

„Провери, просто за да си сигурен“.

Отиде до картотеката и издърпа чекмеджето. Знаеше точно къде държат папката. Достатъчно често я проверяваше.

Отвори архива.

Мамка му!

— Получих вести от моя човек в окръжния съвет — заговори Гейлън, когато се обади на Лоугън на следващия ден. — Плановете на сградата са изчезнали от архива.

Лоугън запази мълчание за известно време.

— Очаквах го да се случи. Руджак не е човек, който да разчита на камион динамит, паркиран близо до мишената. Не признава ударите напосоки. Иска да бъде сигурен за мен.

— Тогава трябваше да накара наемника си да застреля теб, а не Маргарет.

— Това нямаше да го устройва. Не е достатъчно грандиозно. Иска да ме погребе в Додсуърт, както аз го загробих в онзи затвор. Последна почит към него и Чен Ли.

— Как е Маргарет?

— Все още не е вън от опасност, но е по-добре. След няколко минути ще ме пуснат да я видя. Роднините й дойдоха от Сан Франциско миналата нощ. Позволиха на братята й да я навестят в интензивното отделение.

— Спря за момент. — Как е Сара?

— Създава ми проблеми. С Монти претърсиха всеки сантиметър от изследователския център в дирене на пукнатини в охраната ми. Знае процедурите за действие в извънредни ситуации по-добре от заместник-командира ми и мисля, че е запаметила всеки коридор в проклетата сграда.

— Откри ли пролуки?

Последва колебание.

— Една. Но бе тънка като косъм.

— Значи е уверена, че Додсуърт е безопасен?

— Да, но сега не вижда защо Руджак ще упорства да го взема на мушка.

— Кажи й за плановете.

— Добре. Но може въпреки това да се тревожи за останалите ти предприятия.

— Твоята работа е да я предпазваш от тревогите.

— Докато не извърши още някой от огледите си в четири сутринта. — Тонът му бе подчертано кисел. — Предпочитам да се грижа за Маги. Кога ще дойдеш да ме отървеш от нея?

— Веднага щом мога, но те уверявам, че Руджак няма да започне без мен. Няма ли вести от него?

— Само липсващите планове. Но това е доста решителна заявка. Предай много поздрави на Маргарет.

— Затвори.

Лоугън пъхна телефона в джоба си и се насочи към интензивното. Нищо чудно, че Сара създава проблеми на Гейлън. Не я интересуваше колко харесва някого, ако това пречи на работата й, а в случая задачата й бе да предотврати превръщането на Додсуърт в бедствен район.

— Какво правиш тук? — Гласът на Маргарет представляваше почти недоловимо издихание, едва достигащо до вратата, където бе застанал.

Прекоси стаята и взе ръката й в своята.

— Как се чувстваш?

— Скапана. — Изгледа го строго. — И съм бясна. Защо си тук и се вайкаш, вместо да преследваш копелето, което ме простреля? Да не би да си мислеше, че ще умра?

— Изобщо не съм го допускал.

— Лъжец. Но няма да умра и… — Трябваше да спре, за да си поеме въздух. — … и имам достатъчно проблеми с братята си, които са твърде покровителствени. Така че се махай оттук.

Лоугън стоеше и я гледаше.

— Добре, обещавам ти, че няма да умра, Джон. — Показа зъбите си с тигърско ожесточение. — И вместо цветя ми донеси главата на Руджак.

— Ще се постарая.

— Хубаво. — Маргарет затвори очи. — А сега изчезвай. Уморена съм.

— Да повикам ли сестрата?

— Главата му, Джон. — Не отвори очи. — Престани да се тревожиш и просто се махай оттук, за да ми донесеш главата му.

— Да, госпожо. — Обърна се към вратата. — Веднага, госпожо.

19:45

— Джо пристигна тук вчера — съобщи Ийв на Сара по телефона. — Ще остана колкото съм ти нужна. Имаш ли представа колко ще трае това?

— Де да знаех.

— Няма проблем. Просто ми е приятно да съм си у дома със семейството.

— Джейн добре ли е?

— Но не благодарение на мен. Сама си го заслужи… Струва ми се.

— Какво имаш предвид?

— Странно колко ясно и просто е всичко, когато не оставяш миналото да ти пречи. Какво правиш там, в Додсуърт?

— Намирам се на работа.