Айрис Йохансен - Издирването

— Разчитай на това. — Отправи се към телефона. — И стой настрана от Маги. Раздразнителна е.

— Защо?

— Мисля, че е самотна.

Джейн я погледна през рамо.

— Чувството е неприятно. Болезнено е.

— Да.

— Обади се на Джо. — Джейн извърна очи.

Още един изстрел проехтя покрай ухото й и Сара се сви над тялото на Маргарет, притискайки раната с две ръце.

— Сара! — Лоугън тичаше към нея от къщата, а след него идеше Хуан Лопес. — Скрийте се сред дърветата с Маргарет!

— Ще го сторя. Върви да се погрижиш за Басет и Букър. И двамата са простреляни.

— Лопес, обади се на 911! — изкрещя той.

От външната страна на портата долетя изскърцването на гуми и по улицата се понесе тъмно камаро.

Лопес излезе тичешком и се спря, гледайки го.

— Кучият му син!

— Зарежи го. Обади се на 911.

— Тя ще се оправи ли? — Басет стоеше над Маргарет, все още стискайки китката си. — Това не трябваше да се случва. Мислех, че сме в безопасност тук. Ще оживее ли?

— Ще се оправи. — О, господи, не можеше да спре кръвта. — Не смей да заспиваш, Маргарет. Остани с нас!

Ийв отиде до задната веранда и застана до Джейн на вратата.

— Звънях на Лоугън, но не получих отговор. Оставих съобщение на гласовата поща. Причини му един куп неприятности. Успях да се свържа с Джо. Ще се качи на следващия самолет. Каза, че ще те скалпира. Отвърнах му, че аз пък ще те вържа за стълба.

— Красива е, нали? — Погледът на момичето бе прикован във вълчицата. — Но си права, раздразнителна е. Добре че съм тук, за да се погрижа за нея.

— Ти?

— На Джо не му харесваше, че ти си при нея. Личеше си. Затова дойдох да се погрижа за животното.

— И за мен?

Очите й се отместиха към Ийв.

— Естествено. Мога да го сторя. Не съм Бони. Никога няма да бъда Бони за теб. Не мисля, че бих искала да бъда като нея. Разговаряхме с майка ти и разбрах, че е била толкова мила, че не зная дали бих я харесала.

— Щеше да я харесаш.

— Може би. Но зная, че харесвам теб. — Погледна отново вълчицата. — Може би дори… те обичам.

— Много мило. А аз съм сигурна, че те обичам.

Джейн кимна.

— Изкачих се по хълма и отидох до гроба на Бони, след като ти замина вчера следобед.

Ийв притихна.

— Защо го направи?

— Не зная. Просто го сторих. И реших, че няма значение дали все още я обичаш. Не съм мила като нея, но мога да върша за теб неща, които тя не е можела. Не би била способна да се грижи за теб като мен. Умна съм и имам същите познания като теб. Това би трябвало да има някакво значение.

— Има огромно значение.

— Значи си късметлийка, че ме имаш.

— О, да.

Джейн я изгледа пренебрежително.

— Значи няма да заплачеш?

Ийв поклати глава.

— Не бих си и помислила. — Прочисти гърлото си. — Ти просто говориш разумно.

— Добре. Плачът би бил глупав. — Момичето тръгна към вълчицата. — А сега ми покажи как да се грижа за Маги.

Сара се напрегна, когато Лоугън влезе в болничната чакалня.

— Ще оживее ли?

— Не зная. Успяха да извадят куршума, но е в критично състояние. Известно време ще е така. — Той седна и зарови лице в ръцете си. — Просто не зная.

Сара запази мълчание за момент.

— От доста време работи при теб.

— Почти петнадесет години. — Той вдигна глава и показа измъченото си лице. — От толкова отдавна работим заедно, че е като член на семейството. Но не допусках, че Руджак… Мислех, че тя ще е в безопасност.

— Бе пазена от огради, по които тече ток, и от пазачи.

— Не биваше да се случва. Трябваше да бъда по-внимателен. Трябваше да ги спра с Басет да не излизат на разходка.

— Нямаше опасност, стига да стояха настрана от портите. Това е единственото място, откъдето има открит достъп за стрелба. Не би могъл да знаеш, че стрелецът ще набележи Букър, за да привлече вниманието ни към портите.

— Това не означава, че не съм отговорен. Трябваше да…

— Млъкни, Лоугън. — Взе ръката му и я задържа между дланите си. — Направи всичко по силите си. Не си гадател, а още по-малко пък Бог. Така че престани да се самообвиняваш.

Усмихна й се насила.

— Благодаря за нежните думи.

— Искаш да съм нежна ли? — Сара премигна, за да сдържи сълзите си. — Съжалявам. Не мога да се променя. Ако можех да сваля този товар от плещите ти, щях да го сторя. Поне Букър и Басет ще се оправят. Докторът каза, че пазачът е извън опасност, а нараняването на Басет е просто неприятно.

— Но е доста изплашен. Иска да довърши проекта си в Додсуърт.

— Нали знае, че и там може да не е в безопасност?