Айрис Йохансен - Издирването

— Какво? — Прободе го паника. — Какво говориш?

— Говоря за Джейн. Джо току-що се обади и ми каза, че я няма.

— Къде я няма?

— При майка ми в Атланта. Джо я оставил там миналата нощ, когато го помолих да дойде днес. Когато мама влязла в стаята на Джейн, за да я повика за закуска, нея я нямало. По дяволите, ти твърдеше, че ще са в безопасност!

— Имало ли е следи от взлом?

— Не, не мисля. Джо е на път за там, за да поговори с мама и да огледа къщата.

— Възможно ли е да е избягала? Напоследък беше разстроена.

— Но не достатъчно за такава постъпка.

И неговото впечатление бе същото, но просто се бе хванал за сламката. Всяко друго обяснение го плашеше до смърт.

„Гребенът не беше за Сара“.

Думите на Руджак го глождеха от предишната нощ.

Дали е бил за малката Джейн Макгуайър?

— Защо мълчиш? — запита Ийв.

— Размишлявах. Нека затворя и се обадя на Гейлън. Не би позволил Джейн да бъде изпусната, трябва да е сложил пазач на къщата на майка ти.

— Тогава му се обади и ми звънни отново. — Гласът на Ийв трепереше. — Върни ми моята Джейн, Лоугън! Не мога да загубя още една дъщеря. — Затвори.

— Какво има? — Сара бе влязла в дневната. — Какво е станало с Джейн?

— Изчезнала е от дома на баба си. — Набираше номера на Гейлън. — Ийв е почти в истерия.

— Естествено, че ще е — отвърна тя. — Това сигурно съживява спомена за отвличането на Бони и всичкия ужас, който…

— Гейлън, кого си назначил в Атланта, по дяволите? Джейн Макгуайър е изчезнала!

— Хлапето? Невъзможно. Снощи поставих двама добри охранители край къщата на баба й. Щяха да ми докладват, ако нещо не е наред.

— Двамата ти добри охранители са се провалили. Няма я. Обади им се и виж какво изобщо знаят. — Затвори. — Гейлън не знаеше нищо по въпроса. Каза, че къщата била охранявана.

— Руджак? — прошепна Сара.

— Не зная.

— Джейн е само едно малко момиченце, Лоугън — потрепери тя. — Но онези хлапета при езерото също бяха просто деца, нали? Не му пука.

— Не, не му пука. — Устните му се свиха. — Но не бива да си правим прибързани заключения.

— Защо? При това дебнещо чудовище! — Посегна към телефона. — Трябва да се обадя на Ийв.

— Не сега.

— Аз я повиках. Ако бе останала при Джейн, това можеше и да не се случи.

— И какво ще й кажеш? Че съжаляваш? Това ще я успокои ли? Не й заемай линията, в случай че някой трябва да се свърже с нея.

— Като полицията — съгласи се унило тя. — Нали така казват, когато изчезне някое дете?

— Куин се е заел да търси Джейн. Ще се обади на Ийв при най-малката дреболия, която научи. — Направи пауза. — Не е задължително да е Руджак, Сара.

— И е просто съвпадение? Това ли си каза и при Кай Чи?

Не можеше да го отрече.

— Не си вади заключения.

Тя тръгна към вратата.

— Не и преди да намерим някой от артефактите на Чен Ли до тялото на Джейн ли?

Лоугън се радваше, че бе напуснала стаята. Не смяташе да й съобщава какво бе казал Руджак, но би могла да отгатне нещо по изражението му.

Гребенът не бе за Сара.

— Някакви вести за детето? — попита Маргарет, докато вървеше със Сара към входната врата.

Тя поклати глава.

— Хората на Гейлън се кълнат, че не са видели никой да се приближава до къщата.

— Добра новина.

— Но означава само, че Руджак е хитър. Не мога да чакам повече. Ще ида до ранчото при Ийв.

— С нищо не можеш да й помогнеш там.

— Но мога да я подкрепя. За бога, вече почти се стъмни, а са разбрали, че е изчезнала още сутринта. Надявах се, че ще научим нещо веднага.

— Почакай още малко — настоя Маргарет. — Ще идем на разходка с Басет и ако Лоугън не е узнал нищо, докато се върнем, можеш да се изстреляш оттук и ще те прикрия за пред него.

— Не ми е нужно някой да ме прикрива.

— Тогава можеш да прикриеш мен, че не съм си свършила работата да те разсейвам от мисли за Джейн.

— Това ли ти нареди той?

Маргарет поклати глава, докато отваряше вратата.

— Някои задължения се подразбират от само себе си. Ето го Басет, чака ни.

Сара сви рамене. Още петнадесет минути нямаше да влошат нещата.

— Добре, една обиколка на градината.

— Супер. — Маргарет подмина Басет с бърза стъпка и се насочи към задната част на къщата. — Свали товара, Басет. Раздвижи си кръвта.

— Да, госпожо. — Той намигна на Сара и последва по-възрастната жена. — Ето ме отново. Тя е същинска напаст. — После стана сериозен. — Лоугън ни каза за момиченцето. Научихте ли нещо?

Сара поклати глава, изравнявайки крачка с него.