Айрис Йохансен - Издирването

— Искам да разговарям с тях там. Може да решат да се качат обратно на самолета веднага.

— Ами ако не решат, ще ги доведеш ли?

— Не, ще ги изпратя. Както сам изтъкна, тук не е много просторно.

— Лоугън ще те последва по петите.

— Не се опитвам да бягам от него. Може да дойде с мен, ако иска. Ще трябва да го настигна, за да взема Монти.

— Сигурен съм, че ще ти е благодарен.

Нямаше да е благодарен. Щеше да е нетърпелив и вероятно ядосан, че е поела инициативата.

Ийв остави телефона, след като направи резервацията си за полета, и отиде до прозореца, за да погледне езерото.

Джо се разхождаше по брега с Джейн. Гледаше към нея, заслушан съсредоточено в нещо, което момичето му разказваше. Фактът, че бе станала по-близка с Джо, откакто намериха Бони, бе сладко-горчив. Ийв щеше да преодолее проблема с нея и да бъдат истинско семейство.

Може би веднага щом се върне от Финикс, тримата можеха да предприемат пътуване заедно. Във ваканционна атмосфера Джейн би разговаряла с нея с повече готовност и биха изгладили недоразуменията си.

След Финикс. Какво ставаше със Сара и защо Лоугън бе при нея?

Нещо лошо ще се случи.

Погледът й се вдигна към хълма оттатък езерото.

— Надявам се, че няма, миличко. Надявам се, че няма.

Сара и Лоугън посрещнаха Ийв на летището във Финикс същата вечер. Джо Куин не беше с нея.

Ийв вдигна ръка, когато Сара отвори уста да протестира.

— Джейн е достатъчно разтревожена. Не исках да й отнемам Джо.

— Имаш ли багаж? — попита Лоугън.

Ийв поклати глава и коленичи да погали Монти.

— Надявах се да не ми е нужно повече от ръчната чанта. — Погледна към приятелката си. — Ще ми трябва ли?

— Не мисля. — Сара се намръщи. — Исках да доведеш Джо. Каза ли му…

— Казах му, че съм ти нужна за бавачка на вълчицата. — Усмихна се и се изправи. — В края на краищата, само това ми е известно. Нали? — Тръгна към изхода. — Идеята не му хареса, но наистина щеше да се притесни, ако му бях споменала, че ми е нужен телохранител. Джо се държи малко покровителствено.

— Малко? — изсумтя Лоугън.

— Може би не съвсем малко. Но не е лошо. — Хвърли му поглед. — И ти самият си доста покровителствен. Изненадана съм, че си позволил Сара да се забърка в тази каша…

— Нямах избор. — Лоугън взе чантата й. — Но сега тя има и ако можеш да я разубедиш за идването й в Додсуърт, ще ви кача и двете на самолета за Атланта.

— Додсуърт?

— Няма да отида в Атланта. — Сара го погледна в очите. — Мръсен номер е да използваш Ийв, за да промени решението ми.

— Но не чак толкова мръсен като онзи, на който ще се натъкнеш в Додсуърт.

— Хубаво би било да ме осведомите какво става.

— Аз ще го направя. — Лоугън отвори вратата на джипа. — Ще оставя Сара в къщата във Финикс и ще те откарам в ранчото. Ще имаме достатъчно време да те информирам по пътя.

— Аз ще я откарам — заяви Сара. — Аз я повиках тук и трябва аз да й обясня.

— Жалко. Джо го няма да насочи пушката, затова ще се заема аз — отвърна Лоугън. — И те искам под ключ, докато се върна. — Устните му се изкривиха. — Сама искаше да висиш на главата на Басет. Може би ще можеш да го попритиснеш да действа малко по-бързо.

— Ийв е по-важна.

— Да, така е. — Запали джипа. — И ще се грижа добре за нея. Съмняваш ли се?

Сара ги измери с очи последователно. Почти виждаше нишката на спомени и преживявания, която ги свързваше. Бавно поклати глава.

— Не, винаги си се грижил добре за нея. — Погледът й се отмести към приятелката й. — Ако сметнеш, че има и най-малка опасност, след като ти разкаже за Руджак, искам да си вървиш у дома. Не оставай. Чу ли?

— Не се тревожи — усмихна се Ийв. — Напоследък не се забърквам в неприятности. Искам да се насладя на всеки миг.

Но бе дошла, когато Сара я повика.

— Спомни си го, когато Лоугън ти разкаже за Додсуърт.

Петнадесет минути по-късно Сара стоеше пред къщата във Финикс и гледаше как Лоугън и Ийв излизат през електронните порти. Бъбреха си непринудено като стари приятели… или любовници. Изведнъж се почувства опустошена и самотна. Глупаво бе да стои там и да гледа след тях.

Смяташе да се обади на Ийв в ранчото и да разговаря с нея. Вероятно щеше да звънне и на Джо и да го осведоми какво става. Щеше да реши след разговора с приятелката си.

Още едно решение. Не искаше да преценява човешкия живот и възможностите за избор. Не бе Соломон, а просто спасител, който се опитва да стори всичко по силите си. Как се бе забъркала в…