Саки - Издирването

Необичаен мир цареше над вила „Елсинор“, нарушаван обаче през чести интервали от високи вопли, в които звучеше безумна покруса. Семейство Мъмби бяха изгубили невръстния си син — оттук мирът, произтичащ от отсъствието на малкия, — но го търсеха в див порив, хаотично и без нито за миг да млъкнат, което пък обясняваше виковете, огласящи къщата и градината всеки път, когато близките на изгубеното дете се връщаха, за да започнат претърсването на околността отначало. Кловис, който пребиваваше във вилата временно и неохотно в качеството на гост квартирант, дремеше в един хамак в далечния край на градината, когато новината стигна до него чрез мисис Мъмби:

— Изгубихме бебчо! — пищеше тя.

— Как? — запита лениво Кловис. — Умря ли, животно ли го стъпка, или го бяхте заложили на карти?

— Той си щапукаше съвсем щастливо по моравата — обясни през сълзи младата майка, — а Арнолд току-що се бе прибрал и аз го питах с какъв сос ще желае аспержите…

— Надявам се да е казал холандски — прекъсна я Кловис с внезапно пробуден интерес, — защото, ако има нещо, което да мразя, то е…

— И изведнъж бебчо вече го нямаше! — продължи мисис Мъмби още по-пискливо. — Претърсихме и в къщата, и в градината, и вън пред портите, но никъде не се вижда!

— А чува ли се някъде? — запита Кловис. — Ако не се чува, сигурно е най-малко на две мили от тук.

— Но къде? И как е стигнал дотам? — недоумяваше майката.

— Може би го е отнесъл орел или див звяр — предположи Кловис.

— В Съри няма орли, нито диви зверове — каза мисис Мъмби, ала в гласа й се бе промъкнала нотка на ужас.

— Случват се от време на време да избягат от пътуващи циркове. Понякога си мисля, че собствениците им ги пускат нарочно, с рекламна цел. Представете си какво сензационно заглавие ще излезе в местните вестници: Невръстният син на виден нонконформист (Английски протестант, непринадлежащ към официалната английска църква) разкъсан от петниста хиена . Съпругът ви не е виден нонконформист, ала майка му е потомка на Уесли (Джон Уесли (1703–1791) — английски теолог, основал нонконформистката секта на методистите (1729 г.).), а на вестниците трябва да се прощава, ако не са съвсем прецизни по отношение на детайлите.

— Но нали щяхме да намерим останките му — изхълца мисис Мъмби. — Не мисля, че би имало кой знае колко останки, ако хиената е била наистина гладна, а не само си е играела с плячката си. Както в приказчицата за момчето и ябълката, нали се сещате — нито обелки, нито огризки.

Мисис Мъмби рязко се обърна, за да потърси в друга посока утеха и съвет. Погълната себично от собствените си грижи, тя изобщо не бе забелязала колко силно е развълнуван Кловис по повод на соса към аспержите. Преди да бе изминала и метър обаче, едно изскърцване на страничната порта я накара рязко да спре. Мис Гилпет от вила „Петерхоф“ бе пристигнала да научи подробности за произшествието. Кловис бе вече доста отегчен, но мисис Мъмби бе надарена с мъчителната способност да извлича от деветнайсетото преразказване на една история точно толкова радост, колкото и от първото:

— Арнолд току-що бе влязъл, оплакваше се от ревматизъм… — започна тя.

— В тази къща има толкова други неща, от които да се оплаква човек, че аз лично не бих се и сетил за ревматизма — промърмори Кловис.

— Оплакваше се от ревматизъм — продължи мисис Мъмби, опитвайки се да придаде вледеняваща модулация на гласа си, като едновременно съумяваше и да хълца, и да говори бързо и високо.

Прекъснаха я обаче за втори път:

— Ревматизъм не съществува — произнесе мис Гилпет.

Тя каза това с онзи израз на хладнокръвна наглост, който имат келнерите, когато съобщават, че се е свършил евтиният кларет в листата за вина. Но за разлика от тях мис Гилпет не продължи изказването си с предложение за някоя друга, по-скъпа болест: тя отричаше съществуването на всички болести.

През скръбта на мисис Мъмби просветна искра на гняв:

— Предполагам, ще кажеш, че и бебчо не е изчезнал!

— Изчезнал е — съгласи се мис Гилпет, — ала само защото нямате достатъчно вяра, за да го откриете. Само липсата на вяра у вас пречи той да ви бъде върнат съвсем здрав и читав.

— Но ако междувременно е бил изяден от хиена и отчасти смлян — възрази Кловис, който със страстно упорство се придържаше към своята теория, — по него няма ли да се забелязват следи и белези?

Мис Гилпет бе явно смутена от това усложнение на въпроса.