• Пожаловаться

Айрис Йохансен: Вихрената годеница

Здесь есть возможность читать онлайн «Айрис Йохансен: Вихрената годеница» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Айрис Йохансен Вихрената годеница

Вихрената годеница: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вихрената годеница»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Айрис Йохансен: другие книги автора


Кто написал Вихрената годеница? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Вихрената годеница — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вихрената годеница», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Айрис Йохансен

Вихрената годеница

Глава първа

Версай, Франция

25 юли 1779 г.

Смарагдовите очи на златния жребец гледаха отвисоко Жулиет, сякаш знаеха за всичките й горести и тревоги. Разтворил бърните си в усмивка на неудържима радост, разперил нежните си филигранни криле, за да я защити, Пегас стоеше върху своя мраморен пиедестал в дъното на галерията. Жулиет долови приближаващи се женски гласове, но не можеше да откъсне омагьосан поглед от великолепния златен кон.

Когато преди минута беше дотичала тук, за да потърси закрила при Пегас, седемнадесетте огледала на тясната галерия бяха отразили обляното й в сълзи лице. Колко безпомощно и глупаво изглеждам, когато плача, беше си помислила тя.

От всичко на света най-много мразеше сълзите и безпомощността. Маргьорит, нейната бавачка, се наслаждаваше да я гледа как плаче. Когато старицата я хокаше и измъчваше, докато накрая успееше да я докара до плач, Жулиет виждаше как просто грейва от удоволствие, сякаш детските сълзи щяха да я нахранят и напоят. Жулиет се закле пред себе си никой вече да не я вижда безпомощна и изплашена, особено пък жени като майка й и Маргьорит.

В полумрака зад високия пиедестал на Пегас тя придърпа нощницата си плътно около треперещото си като тръстика тяло и се сви на кълбо на пода. Дишаше на пресекулки, разтърсвана от хлипове, притиснала до гърдите си своя глинен съд с боя за рисуване, тя се молеше Маргьорит да се умори да я търси и да се откаже. Тогава щеше да изтича в градината и да скрие гърнето в безкрайните цветни лехи.

От убежището си зад златната статуя момиченцето виждаше само малка част от огромната галерия, осветена от кристални полилеи, които се отразяваха в огледалните стени. Жулиет беше успяла да се изплъзне от бавачката си в един коридор далече от тук, но цяла армия от слуги и швейцарски гвардейци можеха да насочат старицата по вярната следа, стига само да се сетеше да попита. Жулиет предпазливо се показа зад пиедестала и въздъхна облекчено.

Нямаше и помен от Маргьорит.

— Казах ви, Аксел, че зърнах нещо — произнесе звънлив женски глас съвсем наблизо. — Вдигнах поглед от клавишите и видях… не знам точно какво…

Жулиет се притисна до стената и притаи дъх.

— Не бих спорил с вас — отговори бавно мъжки глас. — Имате не само най-хубавите, но и най-острите очи на света. Навярно е бил някой слуга.

— Не, беше нещо по-дребно, едва се отделяше от пода.

— Може би някое кученце? Тук изглежда гъмжи от кучета, но нито едно не става за лов.

Две снежнобели сатенени обувки с блестящи катарами изникнаха пред Жулиет. Момиченцето плъзна поглед нагоре към полите на неимоверно широк син кринолин, който бяха обшити със сапфири, наредени по четири във формата на теменужка.

— Мярна ми се само за миг, но съм сигурна. Ах, но какво виждам тук?

Сияещите сини очи се втренчиха в сенчестия ъгъл и съзряха Жулиет. Дамата коленичи сред пяна от тафтени фусти.

— Ето го вашето кученце, Аксел. Ами това било дете.

Жулиет щеше почти да се разплаче от отчаяние.

Ето, една от придворните дами я беше открила. Величествената рокли с разперен кринолин и модната напудрена перука бяха същите като на майка й. Тази дама със сигурност ще доведе maman, помисли си Жулиет ужасено. Решена на всичко тя стисна глинения съд, готова да скочи и да си плюе на петите.

— Дете… — Дамата докосна нежно мократа от сълзи буза на Жулиет. — Ама какво правиш тук ma petite1? Вече е почти полунощ. Малките момиченца като теб бе трябвало отдавна да са си в леглото.

Жулиет се дръпна назад като попарена и се притисна към стената.

— Не се бой. — Дамата се надвеси още по-близо. — И аз имам едно малко момиченце. Моята Мари Терез е едва на годинка, но след време бихте могли да играете заедно, ако… — Тя занемя, щом хвърли поглед към мокрите върхове на пръстите си, с които беше погалила бузата на Жулиет. — Света Дево, но това е кръв, Аксел! Детето е ранено. Бързо, дайте носната си кърпа!

— Малката трябва да излезе на светло, за да я разгледаме.

Пред Жулиет се изправи огромен елегантен господин в смарагдовозелен жакет. Той подаде на дамата безупречно чист кърпа и коленичи до нея.

— Ела, ma petite. — Дамата протегна ръка към Жулиет. — Никой няма да ти причини болка.

Да й причинят болка ли? Жулиет не се страхуваше от болките. Беше свикнала с тях… те бяха дреболия в сравнение с катастрофата, която я очакваше.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вихрената годеница»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вихрената годеница» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Айрис Джоансен
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Айрис Джоансен
Айрис Мердок: Колокол
Колокол
Айрис Мердок
Айрис Йохансен: Четвъртият амулет
Четвъртият амулет
Айрис Йохансен
Айрис Йохансен: Богатият варварин
Богатият варварин
Айрис Йохансен
Айрис Йохансен: Издирването
Издирването
Айрис Йохансен
Отзывы о книге «Вихрената годеница»

Обсуждение, отзывы о книге «Вихрената годеница» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.