• Пожаловаться

Айрис Йохансен: Вихрената годеница

Здесь есть возможность читать онлайн «Айрис Йохансен: Вихрената годеница» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Айрис Йохансен Вихрената годеница

Вихрената годеница: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вихрената годеница»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Айрис Йохансен: другие книги автора


Кто написал Вихрената годеница? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Вихрената годеница — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вихрената годеница», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Но как ти е името? — Дамата повдигна нежно тъмните къдрици от челото на Жулиет едно съприкосновение, което беше толкова гальовно и приятно, че момиченцето скришом си пожела дамата никога да не се отделя от нея.

— Жулиет — едва-едва прошепна.

— Прелестно име за едно прелестно момиченце.

— Аз не съм прелестна.

— Не си ли?

— Имам остър като шило нос, а устата ми е прекалено голяма.

— Да, но аз те намирам прелестна. Имаш великолепен тен и красиви кафяви очи. Ти си вече доста голяма, Жулиет.

— Още малко и ще навърша седем години.

— Значи си почти съвсем пораснала. — Дамата допря с носната кърпа устната на Жулиет. — Ти кървиш. Нима някой те е наранил?

Жулиет гледаше настрани.

— Не, блъснах се в една врата.

— В каква врата?

— Аз… вече не помня. — Откакто се помнеше, Жулиет беше разбрала, че всички синини и белези трябва да се обясняват по този начин. От къде на къде дамата се интересуваше толкова много от нея? Знаеше от опит, че възрастните приемат всяка лъжа, само и само да не се сблъскат с нещо неприятно.

— Няма значение. — Дамата отново протегна ръка. — Не искаш ли да оставиш за малко „Вихрения танцьор“ и да дойдеш при мен? Аз обичам децата. Нищо няма да ти се случи, обещавам ти.

Ръцете на дамата са толкова бели, кръгли и добре оформени — като на мраморните богини в градината, помисли си Жулиет, само златните криле на Пегас са по-красиви. Неочаквано се почувства привлечена от тези разтворени обятия, както преди от статуетката, която дамата беше нарекла „Вихрения танцьор“.

Тя излезе колебливо от сянката.

— Така е добре. — Дамата взе Жулиет в прегръдките си. Уханието на теменужки, рози и парфюмирана пудра обви детето като облак. Понякога майка ми също мирише на теменужки, помисли си Жулиет с копнеж. Ако затвореше очи, можеше да си представи, че тази дама, която я прегръщаше с толкова нежност, е майка й… Преди да офейка, искаше още малко да се наслади на прегръдката.

— Какво мило и плахо дете си!

Жулиет знаеше, че не е хубава, нито приятна. Маргьорит я наричаше постоянно опърничава негодница. Дамата щеше скоро да осъзнае грешката си и щеше да отблъсне от себе си Жулиет. Щом като собствената й майка я смяташе за прекалено непослушна и невъзпитана, за да я обича, едва ли щеше да успее да води дълго за носа една чужда жена.

Огледалната врата до статуетката се отвори с рязък замах, смях и музика нахлуха в галерията. Влезе някаква дама.

— Ваше величество, само вашият прелестен глас липсва, за да стане хармонията съвършена.

Майка й!

Жулиет се вцепени от страх и зарови лице в напудреното рамо на дамата.

— Един момент, Селест. Тук имаме малко затруднение.

— Мога ли да ви бъда полезна? Но какво е това… Жулиет!

— Нима познавате детето? — Дамата се изправи, без да пуска ръката на момиченцето. — Струва ми се много уплашена.

— Жулиет е моята дъщеря. — Селест дьо Клеман пристъпи по-близо. Съвършено оформената й уста се беше разтеглила в неодобрителна усмивка. — Моля за прошка, Ваше величество, тя невинаги е толкова лоша и вироглава. Ще изпратя да извикат бавачката й, която със сигурност вече е преобърнала целия дворец, за да я търси.

— Ще вървя, Ваше величество. — Красивият господин се изправи и се поклони усмихнат. — Ваш най-покорен слуга. — Той замълча за миг. — Винаги.

— Благодаря ви, граф дьо Ферзен. — С лека усмивка в крайчеца на устните си дамата погледна след него, докато той се отдалечаваше по галерията. После отново се извърна към Жулиет. — Селест, трябва да узнаем защо малката е толкова нещастна и уплашена. Защо си се скрило, мое дете?

Ваше величество… Мигар тази дама беше кралицата?

— Маргьорит каза, че ще ми вземе боите.

Мария Антоанета я погледна отвисоко.

— Боите ли?

Жулиет вдигна нагоре гърненцето.

— Искам да имам свои бои. Тя не може да ми ги вземе. — От безсилен гняв в очите й отново се появиха сълзи. — Няма да го позволя за нищо на света. Ще избягам и ще ги скрия там, където Маргьорит никога няма да ги намери.

— Престани вече! — Гласът на майка й прозвуча строго. — Нима не ме изложи достатъчно с държането си? — Тя се обърна към кралицата. — Баща ми й даде една четка и гърнето с червена боя, когато го посетихме в Андора, а сега детето няма друга работа, освен да покрива всеки къс пергамент със своите цапаници. Наредих на Маргьорит да й отнеме боята, за да не повреди хубавите стени.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вихрената годеница»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вихрената годеница» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Айрис Джоансен
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Айрис Джоансен
Айрис Мердок: Колокол
Колокол
Айрис Мердок
Айрис Йохансен: Четвъртият амулет
Четвъртият амулет
Айрис Йохансен
Айрис Йохансен: Богатият варварин
Богатият варварин
Айрис Йохансен
Айрис Йохансен: Издирването
Издирването
Айрис Йохансен
Отзывы о книге «Вихрената годеница»

Обсуждение, отзывы о книге «Вихрената годеница» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.