Айрис Йохансен - Издирването

— Не искам да е сигурно. Искам да съм там и да гледам лицето му, когато му съобщя какво следва. — Усмихна се. — Можеш да го разбереш. И на теб самия ти доставя удоволствие да натискаш спусъка.

— Но не и когато седя върху купчина експлозиви.

— Но нали каза, че няма проблем да се измъкна по канализационните тръби. Влизам и излизам за петнадесет минути.

Дугън кимна.

— И си сложил дистанционното в багажника? Би ли ми го подал?

— Разбира се. — Излезе от колата, а когато се върна, подаде на Руджак ключа. — Страшно е сладък. И съм се погрижил да не се задейства лесно. Не исках да се самовзривиш случайно.

— Благодаря ти за загрижеността, Дугън. — Бавно стана от шофьорското място. — Но наистина не искам да се тревожиш за мен повече.

Застреля го в главата.

23:10

Мрак.

Лоугън спря на вратата напрегнат. Знаеше какво го чака в тъмнината напред. Когато очите му се приспособяха към мрака, щеше да може да види Руджак. Почти усещаше вълните омраза, бомбардиращи го от вътрешността на помещението.

Но словесната заплаха не дойде от тъмнината, а иззад него.

— Продължавай! — Дулото на пистолет внезапно се притисна в гърба му. — Мърдай, Лоугън!

23:45

Четири лаборатории бяха разчистени. Оставаха още три.

Сара и Монти забързаха надолу по коридора.

Хората на Гейлън вече бяха евакуирали седем учени от лабораторията на втория етаж, докато с Монти стигнат до там. Сега оставаха само Хилда Рукър и Том Басет на третия етаж.

Натъкна се на Хилда Рукър на стълбите. Сивокосата жена носеше кашон с папки.

— Зная. Казаха ми да се махам и ще го направя след две минути.

— Забавили сте се, за да вземете тези папки?

— Да не мислите, че искам целият ми труд да хвръкне във въздуха?

Лоугън бе прав. Тези хора бяха също толкова посветени на проекта, както и той.

— Къде е Басет?

— Точно след мен. Току-що се върна в лабораторията и му казах за евакуацията. Тъпчеше компютърни дискове в куфарчето си, когато тръгвах.

— И вероятно хвърля папки в кашони като вас. Най-добре да го измъквам от там веднага. — Продължи нагоре по стълбите.

Щеше да изведе Басет и тогава…

Да изведе Басет.

Да спаси Басет.

Закова се на място.

Мили боже!

Телефонът й иззвъня тъкмо когато тръгваше отново нагоре.

— Махай се оттам, Сара! — каза Гейлън веднага щом тя вдигна.

— По дяволите, Гейлън. И двамата с Лоугън сте знаели, нали?

Последва тишина, а после и думите:

— Махай се оттам, Сара!

— Върви по дяволите! — Затвори и взе остатъка от стъпалата по две наведнъж, следвана от Монти.

Да спаси Басет.

Да го държи в безопасност.

— Басет!

Той излезе от лабораторията, носейки куфарче.

— Сара, точно щях да ти се обаждам. Натъкнах се на Лоугън преди няколко минути и той ми каза да ти предам, че иска да дойдеш с мен… — Млъкна, щом видя изражението й. — Виждам. Няма да е толкова лесно, колкото си мислех, нали? Много си умна. Боях се, че може да се досетиш. Твърде жалко, че наистина го направи.

— Значи ти си юда, а? Руджак те е внедрил от самото начало. Искал е да те спасим. Искал е да те измъкнем от Санто Камаро, за да може да те използва при подготовката на Додсуърт. — А също и при залавянето на Лоугън. Сърцето й спря. — Къде е Лоугън? Ти му се обади, нали?

Басет кимна.

— Казах му, че съм получил заплаха от Руджак и го помолих да се срещнем в подземната лаборатория. Естествено той дойде. — Усмихна се. — Всички знаем, че Руджак ме бе набелязал в миналото. — Извади пистолет от джоба си. — Но Руджак иска и ти да си с Лоугън, затова трябва да изпълня желанието му.

— Колко ти плати?

— Повече, отколкото на Касълтън, макар че именно той ме прие на борда. Заслужих си го. Руджак изведнъж стана нетърпелив, затова ми даде извинение да напусна Финикс веднага. Копелето неми каза, че ще простреля и мен. — Замахна с пистолета. — Най-добре да тръгваме. Той не иска да взриви сградата без теб, но може да стане малко нетърпелив. Не искам да съм тук, когато го стори.

Тя не помръдна.

— Да застрелям ли първо кучето ти?

— Не! — Тръгна надолу по стълбите. — Ако се съглася да дойда с теб, може ли да изпратя Монти при Гейлън?

— Боиш се да не го взривим?

— Няма причина да пострада. — Спря и се обърна с лице към него. — Пусни го.

Басет сви рамене.

— Няма значение. И без това не искам да се занимавам с него. Отпрати го.

— Монти! Върви при… — Хвърли се нагоре и се приведе силно, сграбчвайки ръката, с която Басет държеше пистолета. — Монти!