Айрис Йохансен - Издирването

Кучето впи зъби в китката му, докато Сара стисна бинтованата му ръка и изви назад пръстите му.

Той изпищя от болка и изпусна оръжието. Тя го грабна и го удари през лицето с дръжката. От разцепената му устна пръсна кръв.

— Копеле! — Отново го удари с пистолета. — Кучи син!

Басет се преви от болка.

— Сара!

Видя Гейлън да тича към тях.

— Пусни! — нареди на Монти.

Кучето освободи китката му с нежелание.

— Извини ме. — Гейлън застана пред нея и преряза сънната артерия на Басет. — Не искаме да ни се пречка. Боже, колко беше приятно. — Погледна надолу към Монти. — Не мислех, че ще видя тази пухкава топка в действие.

— Не обича да ми насочват пистолети.

— Може би не трябваше да се тревожа толкова, когато срещнах Хилда Рукър на входната врата и тя ми каза, че си отишла при Басет. Изглежда, с Монти държахте всичко под контрол.

— Нищо не е под контрол. — Тръгна надолу по стълбите. — Лоугън е в подземната лаборатория. Ако вече не ти е известно.

— Известно ми е.

— И двамата сте знаели за Басет.

— Не от началото. Само го подозирахме. Но подозренията ни се потвърдиха, когато разбрахме, че обажданията до съпругата му се пренасочват към друг номер.

— Затова независимо колко стегната бе охраната, вие сте били сигурни, че Руджак ще удари това място. Имал е вътрешен човек, който да го снабдява със сведения за проверките на охраната и да му отвори всички врати.

— Да, това те тревожеше, нали? Знаех, че те притеснява.

— Тогава защо не ми казахте?

— Сара, може да си всякаква, но не и лъжкиня. Никога нямаше да си в състояние да погледнеш Басет в лицето и да се преструваш, че не знаеш.

— Значи Лоугън е там долу сам с Руджак.

— Не можеш да слезеш. Руджак точно това иска.

— Само гледай.

Ръката на Гейлън се вкопчи в рамото й.

— Обещах на Лоугън, че ще те измъкна от тук.

— Значи си го излъгал, защото няма да…

Мрак.

00:05

— Много си послушен, Лоугън — каза Руджак. — Чудя се защо ли.

— Може би заради пистолета в ръката ти.

— Да, трябва да действа обезкуражаващо. А и краката и ръцете ти са вързани. И лежиш на пода като животно, готово за заколение.

— Или пък защото сградата гъмжи от охрана и някой от тях ще връхлети тук всеки момент и ще те убие. — Лоугън се усмихна. — С огромно удоволствие си представям тази картина.

— Първо ще те убия — усмихна се в отговор Руджак. — Но няма да се случи. Планирал съм го прекалено добре. Просто ще изчакаме твоята Сара и ще започнем. Надявам се, че взривът няма да те убие незабавно, но вероятно така ще стане. Ако не успее, тогава все пак ще си премазан. Накарах Дугън да постави експлозивите на върха на колоните. Гредите, които държат тази част от сградата, ще се сринат като домино.

— Още един знак на почит към Чен Ли.

— Последният.

— Не, ти ще си последен. Ще те заловят и ще те изпратят обратно в затвора. Там ще умреш.

Руджак поклати глава.

— Ще се махна оттук по същия път, откъдето дойдох — през стара шахта, водеща към канализационен тунел под сградата. На малко летище извън града ме очаква самолет. Ще се изпаря, преди някой да си направи труда да ме търси. Ще бъдат прекалено заети да се опитват да изкопаят тялото ти от руините.

— Не разчитай на това. Гейлън е умен и ми е приятел.

— Силно се изкушавах да го включа в плановете си, но нямаше да е практично. Може би ще имам възможност да го пипна по-късно. — Погледна часовника си. — Басет много се забави.

— Може би се е издал. Сара не е глупава.

— Не, но той твърди, че го харесва, а човек трудно подозира онези, които са му симпатични. — Усмихна се отново. — И на теб Басет ти допадаше, нали?

— Не трябваше ли вече да е тук, ако нещо не се е объркало? На Гейлън му бе наредено да опразни сградата. Това включва и него. Ако се е възпротивил, би се издал. Гейлън не е като Сара, няма вяра на никого.

Руджак се намръщи.

— Опитваш се да ме изнервиш. Да не би да искаш да се откажеш от още няколко мига живот, за да спасиш жената?

Лоугън не отговори.

— Може би е така. Винаги си бил глупак. — Лицето му се проясни. — Ще изчакам още малко. Може и да си струва.

— Добре. — „Притискай го, внушавай му несигурност, безпокойство. И се надявай, че Гейлън е успял да изведе Сара от сградата“. — Всяка минута, която прекарваш тук, те прави по-лесна плячка за приятеля ми.

Руджак се поколеба, но после тръсна глава.

— Ще почакам.

Пет минути.

Десет минути.

Лоугън се взираше в него. Къде бе страхът му? Руджак искаше да се бои. Дали той би се страхувал в този последен момент?